7820 резултата
Ела при мен, тишина! Оголи длани и погали ме с тежка въздишка по насълзените ми клепачи!
Ела, тишина! Ще се помоля за прошка чрез безплътния призрак на любовта. А ти опрости греха ми. Прости ми, тишина!
Далече от слънцето, лятото, морето, изпрати ме по безмълвните си устни към всемира на собствената ...
  702 
Тази вечер, някой друг, нещо друго те отмести от мястото твое на ортопедичния матрак. В прегръдките на Нещото, сред ласките на Нищото препусках с криле. Нанякъде. Пътят ли? Пътят е само посока. Накъде ни води, не знаем. Но защо да се питаме?! Не бива да знаем. Не бива, ако искаме да вдишваме, да ни ...
  534 
На скоро прочетох книга, която отново провокира куп размисли у мен. Преди време ги бях разпределила тематично и за всяко имаше есе. Мразя да преписвам. За това... Всичко от начало! И по-синтезирано!
Може ли човечеството да създаде справедливо общество, без господари? Моят отговор е Не. Още преди. Ка ...
  423 
Хубаво е понякога да се замисляме по-дълбоко за някои същностни проявления на своето Аз. Примерно, за любовта към някого, която удостоверяваме, стремим се да я докажем, кълнем се в нея.
Любовта не е чувство. Не е. В своето проявление като емоция Тя е нещо първично, само влюбване, привличане, някаква ...
  502 
Съдбата си играе с мен. С моята душа, люлееща се в мрака.Много е тъмно, звездите напомнят тунел, изпълнен с потайности.
Забавление след забавление. Смях, много смях. Примес на горчива ирония. Скрита, притъпена болка. Светът е различен. Настоящето крие красота. В моминското въображение. Музика, идващ ...
  356 
Изгубих се там из между детството, когато бях започнала да живея.
Изгубих се в доверието към семейството си, когато единственото, което получавах беше ултиматум.
Изгубих се докато извървявах пътя на училищните години, из между тормоза, обидата и превръщането на личността в аутсайдер.
Изгубих се иска ...
  504 
Родом съм от Видин. Отгледана от баба ми, учителка, завършила Българска филология в СУ. Всички определения, които бих могла да дам за нея се съдържат в думата учител – възпитател и преди всичко човек. Човек, стремящ се, към доброта и разбиране, обич и топлота, към развитие на литературата, езика, хо ...
  333 
Да загърбиш човекът, който ти е дал толкова много, без дори да иска нещо в замяна. Да е стоял там, когато искаш да си поплачеш или да кажеш какво ти носи хубавото настроение през дадения ден. Да знаеш, че те приемат за даденост и да стоиш въпреки всичко, защото годините познанство и градено доверие, ...
  385 
„ЕФЕКТИВНИЯТ УЧИТЕЛ Е …”
„Ефективният учител” е дефицитна днес социална роля с фундаментално значение за ставането на личността във време, в което средата е все по-трудна за овладяване и все по-агресивна към формиращия личността си индивид. Ефективният учител е учител, който е такъв не по професиона ...
  1856 
Потъваме в блатото на живота... Потъваме... дори без да го осъзнаваме – бавно, плавно, рушещо, погиващо... Не са ни виновни технологиите, нито политиката, или великите сили. Виновна е нашата духовна нищета – да бъдем по-далеч от раздорите, от страшното, от непознатото, да живеем ден за ден, да вземе ...
  406 
Събудих се. Денят беше събота, някъде в началото на месец март. Слънцето разпръскваше бодро лъчите си, небето беше синьо и ясно.
Нека отбележа, че аз съм един от онези /дразнещи/ хора, които по някаква причина обичат сутрините. Е, разбира се, не става въпрос за онези сутрини, в които се налага да ст ...
  347 
Всяка нощ, преди да заспя, съзнанието ми ме отнася в стаята. Пусто помещение, в чийто бели стени сякаш са врязани картини. Бял таван и под, на пръв поглед създава усещане за модерна галерия, в която липсват дори хора, които да създадат поне капчица уют. Идва ти мисълта какво толкова си сторил на гор ...
  316 
Празна стая. Отпусната душа.
Покоят задушава. Очертанията на косите ми са вече с косъмчета бели. Огледалото е за красота. Не гледам в него. Аз съм другата, чуждата. Любовта се изгуби някъде там, в безкрая на желанията.
Сълзите напират, очите мълчат.
Искам да крещя.
Чуйте ме, хора! ...
  394 
„ЖИВОТЪТ КАТО ВРЕМЕ И ПРОСТРАНСТВО …”
“Когато нашият есеист сяда и пише, първата му мисъл е: това, което пиша, есе ли е, или не? ” – Атанас Далчев
В този опит за осмисляне на темата за живота като време и пространство в контекста на Трансперсоналната психология, авторът на настоящото, наречено услов ...
  1161 
Нощта падаше над града като ударена птица.
Листата, паднали от бурята, лежаха по улиците, говорейки си.
Дългите коси на жената препускаха като вятър покрай заспалите сгради и дъхът на момичето, топлеше нежното и лице.
Беше много красива, особено когато те погледнеше с премрежения си поглед на мадона ...
  493 
Будителят може да бъде всеки един от нас. Хората са различни. Притежаваме единство на уникални черти, които никой друг няма. Спазваме и вярваме в различни сакрални традиции и правила. Човекът е най-висшето творение на природата. Владетелят на стихиите, образът на доброто и злото. Трябва да си зададе ...
  473 
Притчите на нашия Господ Исус Христос имат за цел да насърчават, изобличават и да предвещават събития в някои случаи. Образите в тях много често са събирателни и всеки слушател би могъл да се разпознае в тях. Основната им цел е да достигат до най-малките кътчета на нашето сърце и когато достигнат до ...
  737 
Къде отиде любовта?
Думи тежки, изречени от любим човек нараняват душата.
Полегнали, спомените събуждат болката.
Очакването е продължително и някак протяжно.
Обичта, съсухрена от отчаянието, не буди фалшиви илюзии. ...
  319 
Текстът по-долу е продължение на есето: https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta ; https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta-2 ; https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta-3 ; https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta-4 ; https://otkrovenia.com/bg/ ...
  348  10 
Действителността невинаги предлага еднакви решения. А когато едно нещастие почука на вратата на човека, го връхлита чувство на самота и безпомощност.Трудно е да приемем истината около нас.От нея усещаме често болка- от разочарованията, от загубения любим човек, от непукизма на околния свят...
И в ме ...
  342 
Концепцията за човешкото тяло, неговата преходност и преломност, връзката
между душата и тялото, биват обект на дискусии още от дълбока древност. Тя-
лото като проблем претърпява множество интерпретации. То често бива пре-
небрегвано, за сметка на душата, бива свързвано с животинското. Още Аристо-
т ...
  577 
Какъв човек трябва да си, за да четеш едновременно Никос Казандзакис, Елин Пелин и Хорхе Букай? Може би философ, с чувство за хумор и голям мечтател, или депресирана претенциозна гад, живееща скучен живот, нещо като съвременните пиари, много е модерно да си пиар в днешни дни, или „О Боже мой“- може ...
  385 
Уморил си се от кръчми.
От бардаци.
От фалшиви червила, залепени мигли и изнасилени усмивки.
Изживял си всички барове.
Момичетата ги преценяваш от половин глътка. ...
  431 
Искам да натроша чувствата в себе си. Да не се превръщам в малка капка сълза, за да не се изгубя по Пътя.
Отпечатъци от пръсти, останали на пясъка. Звезди и част от Луна.
Опустели спомени, захвърлени по плажа. Светлини, отразяващи нашите взаимни пламъци.
Искам да натроша чувствата в Сърцето си. Иска ...
  399 
Аз съм човек, придържащ се към план-графика и съм доволна, когато всяка точка по него се изпълнява. Аз съм човек на навика и гордо го заявявам. Харесва ми рутината. Чувствам се сигурна в нея. Някои хора биха стигнали до отчаяние, ако всичко им се случва по план, но не и аз. Обичам да имам сигурност ...
  273 
Когато обичам, обичам повече от себе си, когато мразя- мразя само мен си...
Кое убива повече, безразличието или липсата на обич?...
Той се прибра, седна шумно на стола и започна да се храни. Почти не я погледна.
Очите му следяха хапката, идваща като изцеление, едната, следващата. Тялото му, добре из ...
  335 
Разкъсвам се, на части се разкъсвам. Пилея есенни надежди, вярвам в чудесата. Разкривам отново света и сякаш станал е по-приказен и по-живописен. Дълбая по кората на дърветата. Живителната им мощ вече не е тайна.
Късам себе си, част по част и чертая обръчи от страст. Онази първичната. Пламенна и див ...
  319 
Той стоеше пред огледалото и бавно нанасяше белия си грим. Движенията му бяха точни, заучени с времето, сякаш бяха първото нещо, което някога бе научил. А може би дори бяха… може би затова хората толкова лесно вярваха на маската, която носеше всяка вечер.
Тази вечер той щеше да се превърне в клоун. ...
  253 
Аз съм пълен тъпанар!
Другото е лирика...
Някъде стрелките на часовника тръват на обратно. Секундите пребиват часове, дни, години...
Някъде куршумите шумно изпиват собственият си пламък, отзивчиво прибирайки се обратно през спиралата на смъртта в покоя на пълнителя.
Обратно на часовника! ...
  383 
Текстът по-долу е продължение на есето: https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta ; https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta-2 ; https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta-3 ; https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta-4 ; https://otkrovenia.com/bg/ ...
  439 
Текстът по-долу е продължение на есето: https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta ; https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta-2 ; https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta-3 ; https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta-4 ; https://otkrovenia.com/bg/ ...
  336 
Текстът по-долу е продължение на есето: https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta ; https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta-2 ; https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta-3 ; https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta-4 ; https://otkrovenia.com/bg/ ...
  319 
Текстът по-долу е продължение на есето: https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta ; https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta-2 ; https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta-3 ; https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta-4 ; https://otkrovenia.com/bg/ ...
  362 
Залей ме с огън, защото душата си тръгна.
Отнеси тишината ми високо над позлатените кръстове и малки човечета.
Падам - грациозно, с парабола. Изключително красиво приземявам лице върху асфалта.
Метално едно такова.
Кръстовитще - гробница... ...
  330 
Често си задаваме безброй въпроси, плуващи постоянно в мислите ни. Жалко, но без отговори. Всеки ден доброволно се тормозим от незнанието. Незнанието дали сме обичани или дали изобщо сме достойни за любов. Обрисуваме съзнанието си с неприятни сцени, защото е по-лесно от това да бъдем изпълнени с над ...
  414 
Текстът по-долу е продължение на есето: https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta ; https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta-2 ; https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta-3 ; https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta-4 ; https://otkrovenia.com/bg/ ...
  393 
От доста време ми се върти тази тема в главата, и не мога да се фокусирам да я доразвия. Честно казано, съмнявам се и че ще мога. Все пак, аз затова и пиша, за да онагледя реално какво мисля. Всичко иска писане, дори да направиш една проста сметка, какво остава да синтезираш опита от цял един живот. ...
  403 
Текстът по-долу е продължение на есето: https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta ; https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta-2 ; https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta-3 ; https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta-4 ; https://otkrovenia.com/bg/ ...
  341 
Вървя по един тесен път,който не познавам.Вървя без да се отказвам, и въпреки че ми показва края си, който е само нагоре и нагоре.Нямам избор,или ще съм Сизиф или ученик в този път?-какво да избера?-и аз незнам.Чувствам само,че трябва да вървя и че края на пътя ще ми покаже избора и отговора на всич ...
  323 
Текстът по-долу е продължение на есето: https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta ;
https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta-2 ; https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta-3 ; https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta-4
А сега се дръжте на крака, з ...
  316 
Предложения
: ??:??