Подкатегории:
8 366 резултата
„…всичко, което надхвърля случайността, има смисъл.“
Коджи Сузуки
Дали понякога търсим определени знаци или се чувстваме в предизвестена ситуация, дали намираме обяснение в несъвсем обясними неща и как търсим в своя път онзи смисъл за неговото изживяване? Въпросите могат да бъдат далеч повече от въз ...
Коджи Сузуки
Дали понякога търсим определени знаци или се чувстваме в предизвестена ситуация, дали намираме обяснение в несъвсем обясними неща и как търсим в своя път онзи смисъл за неговото изживяване? Въпросите могат да бъдат далеч повече от въз ...
736
Или за лъжезначимостта, приближаваща се до незначителност
Обществото ни винаги е имало и ще има нужда от обществено обсъждане за обществените библиотеки, както и от значението на общественото ни мнение. То, значението и ролята на общественото мнение, за нас понякога е твърде голямо. Дали въобще успя ...
Обществото ни винаги е имало и ще има нужда от обществено обсъждане за обществените библиотеки, както и от значението на общественото ни мнение. То, значението и ролята на общественото мнение, за нас понякога е твърде голямо. Дали въобще успя ...
699
Небето е синьо-зелено, покривало от облаци тешат душата. Свеждам поглед, а после-очите. Роптая наум срещу несгодите. Преминавам пред ада на чувствата. Мълчи часовникът, като замръзнала пътека. Гледам към отсрещната къща. Там мина детството ми. Мама вече я няма.Тихо е, някак протяжно. Стоножката до м ...
321
1
2
Съдбата винаги досега ме е отвеждала да живея до вода. Дали в това има нещо, което да предвещава случващите се събития, или е налудничаво обяснение на тези неща – дори не се опитвам да науча. Не съм търсил обяснение за себе си какво е било и защо съм направил тези избори. Вероятно случайност на несл ...
623
Понякога сме толкова безизразни и дори безобразно безлични в живота, който ни преследва по начин съвсем определен. Едни от нас го наричат съдба, други орисия, трети – просто поредица от събития. А той си е една съвсем подредена случайност, която е ярка, цветна и различна за всеки от нас относителнос ...
747
Първият учебен ден е празник, който ние българите, а може би и не само ние, свързваме с първите наши учители. И разбира се, в това няма нищо странно и неестествено. Обикновено в такива дни усещаме онова специфично чувство на първите пориви за знание, спомените за първото ни училище, първите ни срещи ...
573
„В такова време ти се ще да имаш две сърца - едно за чест, друго за мерак, - а то, опустялото - едно: разсечи го, разкъсай го - пак едно!“
Николай Хайтов
Раздирани сме от мисли, страсти и от чувства какво и как се случва. Объркващо е – в тези времена размирни и по някакъв начин – дори хаотични. От п ...
Николай Хайтов
Раздирани сме от мисли, страсти и от чувства какво и как се случва. Объркващо е – в тези времена размирни и по някакъв начин – дори хаотични. От п ...
805
Раздирам с нокти покривалото на огледалото. От там ме гледа влюбено лице. Усмихвам се, а после замълчават розовите устни.
Някъде се чува хлеч на дете.
Той ме кара да се наведа. Стоя смълчана като борова гора, а как желая да си говоря с вятърът!
Пътят на сърцето очовечено върви към гибел.
Вече не ми ...
Някъде се чува хлеч на дете.
Той ме кара да се наведа. Стоя смълчана като борова гора, а как желая да си говоря с вятърът!
Пътят на сърцето очовечено върви към гибел.
Вече не ми ...
554
1
2
„Поезията е публична самота. Твориш, за да те чуят хората…“ Павел Матев
Трудно ще разкажа за всичко това и най-вече за усещаното за безкрая. Този безкрай, в който случайно или не съвсем сме попаднали със своето идване на този свят. Дали разумното ни съществуване е доказано или не – всеки търси и тру ...
Трудно ще разкажа за всичко това и най-вече за усещаното за безкрая. Този безкрай, в който случайно или не съвсем сме попаднали със своето идване на този свят. Дали разумното ни съществуване е доказано или не – всеки търси и тру ...
349
Звън на аларма, ала навън все още е тъмно. Протягам ръце, любимият още спи в пашкула на емоциите тихи. Ставам, а очите тежат, някак сухи са нежните ми устни. Обличам се бавно, сънят е още в мен. Но слизам по стълбите, котка се умилква, друга мяука гладно. Търся салам, а после кафеварката. Косите ме ...
546
1
3
„От коя страна на неизбежното заставаш сам решаваш.“
Любчо Иванов
Пътят, водещ към не съвсем малкото селце, е тесен и доста криволичещ. Вечерният сумрак прикрива очертанията на асфалта, нескопосано позакърпен през летните месеци. Нарядко автомобили проблясват с оттенъците на спусналата се вечерна мъ ...
Любчо Иванов
Пътят, водещ към не съвсем малкото селце, е тесен и доста криволичещ. Вечерният сумрак прикрива очертанията на асфалта, нескопосано позакърпен през летните месеци. Нарядко автомобили проблясват с оттенъците на спусналата се вечерна мъ ...
830
1
По-точно стремежът към него е такъв. В човешкият род едно от най-съкровените неща, е здравето. всички за него бленуват и всички взаимно това си пожелават - здраве. Какво обикновено си пожелават хората, обаче? Това са неща, които се считат за недостижими, по една или друга причина. Никой не знае какв ...
804
4
Човешкият живот може да се нарече измислена реалност, която ние, човеците, преживяваме по свой собствен начин. Ако искаме тази измислена реалност да даде отражение или поне малък отпечатък на човешкото ни битие би било добре да положим усилия, които да дадат някакъв добър резултат. И макар да е пред ...
663
През последните дни често си мисля за моите учители, от които тръгна всичко – животът, мислите, страстите, поривите, мечтите, сблъсъците и всичко, вероятно свързано с моето препускане през годините и времето или пък с помъдряването.
Едва ли мога да преценя от какво е това и дали е необходимо? Навярн ...
Едва ли мога да преценя от какво е това и дали е необходимо? Навярн ...
593
Възрастта едва ли е най-важното нещо и не тя казва всичко за един човек. Но възрастта и годините са необходими, за да отличиш своите взривове в живота си и да ги преодоляваш.
Дълго време си мислех, че понякога срещите закъсняват. Но времето и пространството са относителни и си давам сметка че може б ...
Дълго време си мислех, че понякога срещите закъсняват. Но времето и пространството са относителни и си давам сметка че може б ...
698
Хората дължат често моралното си тегло не толкова на себе си, колкото на средата, в която се движат. Колцина от нас, попаднали при друго общество, в друга среда, олекват неимоверно много или се обезличават напълно.
Атанас Далчев
Живеем в едно общество на отричащите се или по-простичко да го кажем – ...
Атанас Далчев
Живеем в едно общество на отричащите се или по-простичко да го кажем – ...
714
1
СОЦИАЛНА ПРОМЯНА ЧРЕЗ ЕМПАТИЯ
"Какво ни свързва?"
Отличен въпрос. Но защо трябва да сме "свързани", каква е тая нужда и кое я обуславя? И ако действително имаме такава въпиюща необходимост да бъдем заедно, да сме едно общество защо тогава все повече се разделяме и отчуждаваме?
Въпроси. Хубаво е, че ...
"Какво ни свързва?"
Отличен въпрос. Но защо трябва да сме "свързани", каква е тая нужда и кое я обуславя? И ако действително имаме такава въпиюща необходимост да бъдем заедно, да сме едно общество защо тогава все повече се разделяме и отчуждаваме?
Въпроси. Хубаво е, че ...
732
2
Една изказана мисъл „Явно голяма част от естествените мозъци Вече са изкуствени“, ме провокира към размисъл. Ето го и него...
Явно голяма част от естествените мозъци вече са изкуствени". Факт! Погледнете младите! Те сякаш са орязана версия на хора . Груби, агресивни, цинични. Сякаш излети по калъп. ...
Явно голяма част от естествените мозъци вече са изкуствени". Факт! Погледнете младите! Те сякаш са орязана версия на хора . Груби, агресивни, цинични. Сякаш излети по калъп. ...
741
3
Чувството за свобода и независимост е особено състояние на духа, което, освен от нашите способности и действия неизменно и винаги се влияе и от други хора и обстоятелства. Човешките очаквания винаги са свързани със случването на нещо добро, само че то по един или друг начин зависи от това с какви хо ...
660
Скитникът се взираше в ромолящия, тих пролетен дъжд. Беше протегнал плахо треперещата си десница, която за него отдавна бе признак от изгубената му надежда. Изгубена нейде в мъглата, из пустите, нощни улици. Преди много години, надеждата в него бе буйна и той грижлижливо я съхраняваше, а сега просто ...
516
Едва ли всички пътеки са отъпкани, едва ли всички пътеки са опаковани с житейска наслада, едва ли всички пътеки са равни. Но пътеките, по които тичаме, спускаме се или се изкачваме са смисленото очарование на преживяването живот.
Всеки своя пътека си има,
всяка бърза и търси човека… (Пеньо Пенев)
Пъ ...
Всеки своя пътека си има,
всяка бърза и търси човека… (Пеньо Пенев)
Пъ ...
874
На Силва Василева
Днес денят е слънчев, но все така зимно пронизващ. Прилича ми на поотръскъло се бездомно куче, което скита из прашните улици и търси храна. Блудно се върти насам-натам и помирисва краищата на измръзналия тротоар. Бързащи хора не му обръщат и миг внимание, а то поглежда с искрени оч ...
Днес денят е слънчев, но все така зимно пронизващ. Прилича ми на поотръскъло се бездомно куче, което скита из прашните улици и търси храна. Блудно се върти насам-натам и помирисва краищата на измръзналия тротоар. Бързащи хора не му обръщат и миг внимание, а то поглежда с искрени оч ...
648
На А.Л.
Здравей, скъпа Агнес,
Тази вечер се опитах да нарисувам Любов,.. онази... невъзможната. Тогава ти се появи пред очите ми отнякъде. Бе наклонила глава леко на една страна. Цялата беше облечена в слънце. Сред къдриците с цвят на лятна нощ бушуваше палавият вятър. Цялата ухаеща на любов, ти лек ...
Здравей, скъпа Агнес,
Тази вечер се опитах да нарисувам Любов,.. онази... невъзможната. Тогава ти се появи пред очите ми отнякъде. Бе наклонила глава леко на една страна. Цялата беше облечена в слънце. Сред къдриците с цвят на лятна нощ бушуваше палавият вятър. Цялата ухаеща на любов, ти лек ...
558
Кризите определено влияят на нашето социално поведение и определят нашите постъпки или липса на такива, които в повечето случаи следват определена логика, но се наблюдават и нелогични процеси. Те са съотносими към ситуацията в която попадаме, както и от обкръжаващата ни среда. Според Стивън Кови: „П ...
738
1
Лутане към своя край
лутане към своето начало
това не е заглавие
а дявол, Тони Теллалов
Препускаме по криволиците на пътя, които очертават нашия живот, и очаквано или неочаквано за самите нас се натъкваме на малките междинни гари. Поспираме за малко, уж да поемем дъх, но често вместо с чист въздух, ...
лутане към своето начало
това не е заглавие
а дявол, Тони Теллалов
Препускаме по криволиците на пътя, които очертават нашия живот, и очаквано или неочаквано за самите нас се натъкваме на малките междинни гари. Поспираме за малко, уж да поемем дъх, но често вместо с чист въздух, ...
755
Свидетели сме на безпрецедентна атака както срещу християнството, така и срещу целия човешки род. Аборти, богохулство, хомосексуализъм, опит от страна на управляващия „елит“ за тотален контрол над обществото, агресия срещу неприкосновеността на човешките тяло и личност, подмяна на понятия и др. Това ...
660
2
3
Периодично търсим или се надяваме на промяна, поне това показва близката и по-далечната ни история. И без да търсим закономерност или цикличност, то ние целенасочено се стремим да променяме живота си към по-добър или по-поносим за нас и нашето усещане за това. И днес отново търсим промяна, търсим я ...
718
Много ни плащат. За какво? За мълчанието ли?
Прочетох наскоро почти по едно и също време във вестник и в няколко сайта статии, посветени на огромните заплати на някои държавни чиновници. Всъщност – като че ли авторите се бяха наговорили, в тези публикации едва ли не всички чиновници бяха омаскарени ...
Прочетох наскоро почти по едно и също време във вестник и в няколко сайта статии, посветени на огромните заплати на някои държавни чиновници. Всъщност – като че ли авторите се бяха наговорили, в тези публикации едва ли не всички чиновници бяха омаскарени ...
844
5
7
Докосват се началото и краят…
Иванка Павлова
Човешкият живот е едно странно състезание – или участваш в него, или оставаш наблюдател. Именно този наш човешки живот, в който нито черното винаги е черно, нито бялото винаги е бяло се случва в неизбежната си последователност и безпорядъчност. Той се кри ...
Иванка Павлова
Човешкият живот е едно странно състезание – или участваш в него, или оставаш наблюдател. Именно този наш човешки живот, в който нито черното винаги е черно, нито бялото винаги е бяло се случва в неизбежната си последователност и безпорядъчност. Той се кри ...
693
1
Отиват си годините – тъжни и радостни, такива са каквито ги усещаме и изживяваме. То, времето са хората и събитията. Аршина с който мерим е онази категория за усещане, която сами си определяме и позволяваме да ни съпътства и напътства. Дали това е правилно или не, е трудно да се каже, но при всички ...
773
Всеки човек се ражда свободен. Свободен да избере какъв да бъде. Свободен да избере как да изживее живота, който му се предлага само веднъж. Да избере дали да води живот-независим и свободен, или да бъде подчинен на нещо земно, което може да унищожи всичко, което има.
Милиони хора избират да бъдат н ...
Милиони хора избират да бъдат н ...
1368
Тъгуват, боли ги нещата.
И не знаят защо ги боли.
И не знаят защо тъгуват.
„На добър път, странници в нощта, тръгнали с последния влак в тази наша година!“
Цитирам по памет думи, изречени от екрана преди много, много години. Думи в една несъвършена, но истинска емисия за новините в последния ден на ...
И не знаят защо ги боли.
И не знаят защо тъгуват.
„На добър път, странници в нощта, тръгнали с последния влак в тази наша година!“
Цитирам по памет думи, изречени от екрана преди много, много години. Думи в една несъвършена, но истинска емисия за новините в последния ден на ...
674
1
Всеки своя пътека си има,
всяка бърза и търси човека...
Пеньо Пенев
Поколението, посещавало училище през 70-те и 80-те години на миналия век, със сигурност е чело, а много и все още зная наизуст, поне част от някое от стихотворенията на „поета с ватенката“, строителя на Димитровград и на бъдещото со ...
всяка бърза и търси човека...
Пеньо Пенев
Поколението, посещавало училище през 70-те и 80-те години на миналия век, със сигурност е чело, а много и все още зная наизуст, поне част от някое от стихотворенията на „поета с ватенката“, строителя на Димитровград и на бъдещото со ...
704
1
1
Все по-трудни стават мислите ни в последно време. А като че ли ни е нужно само едно – да си припомним, че сме българи. И макар и попаднали в тресавището на времето да изпратим по живо по здраво самозванците службогонци.
„Службогонци”– една от Вазовите творби – образец на класическата ни драматургия, ...
„Службогонци”– една от Вазовите творби – образец на класическата ни драматургия, ...
1003
2
2
Едва ли всички пътеки са отъпкани, едва ли всички пътеки са опаковани с житейска наслада, едва ли всички пътеки са равни. Но пътеките, по които тичаме, спускаме се или се изкачваме са смисленото очарование на преживяването живот.
Всеки своя пътека си има,
всяка бърза и търси човека… (Пеньо Пенев)
Пъ ...
Всеки своя пътека си има,
всяка бърза и търси човека… (Пеньо Пенев)
Пъ ...
781
Може би драмата на човека е да броди из материалната действителност и нейните физически ограничения, без да може да догони духовната си същност. Дали в противопоставянето между мощта на реалността и ранимостта на духа не се състои двуликостта на съществуването? Дали това не означава да си свободен и ...
491
Във времената на все по-малко духовност и на липса на онези ценности, които са пазили народа ни да оцелее и пребъде, ние търсим и се опитваме да се впишем в европейското и световно образователно и културно пространство. Някои от нас активно пледират, че то ни се полага по право, други – че вече удоб ...
824
АКО НЯКОГА ПРЕСТАНЕМ ДА БЪДЕМ ХОРА
Бях свикнал с мисълта, че хората, нещата от живота и светът, в който живеем, са непроменими. Че баща ми и майка ми ще са винаги хубави, млади и здрави, че поне, ако не на 20, ще са все на 35-40 години. Че и аз няма да плъзгам гребена по излъсканото си като черковно ...
Бях свикнал с мисълта, че хората, нещата от живота и светът, в който живеем, са непроменими. Че баща ми и майка ми ще са винаги хубави, млади и здрави, че поне, ако не на 20, ще са все на 35-40 години. Че и аз няма да плъзгам гребена по излъсканото си като черковно ...
546
2
2
България побеждава Хърватия ...
България са се опитвали да победят: гърци ли , латинци , османлии ли , хървати , сърби ..., какви ли още не ... даже казвали , че са успявали
О , не ... не е вярно това , което те твърдят ... , защото не знаят тази простичка истина ,а тя е следната : тези , които пред ...
България са се опитвали да победят: гърци ли , латинци , османлии ли , хървати , сърби ..., какви ли още не ... даже казвали , че са успявали
О , не ... не е вярно това , което те твърдят ... , защото не знаят тази простичка истина ,а тя е следната : тези , които пред ...
554
Да бъдем добри можем винаги.
Времето, когато се ражда нещо ново, свързваме винаги с надеждата, че ние, човеците, ще бъдем по-добри. Но защо ли веднага след като си пожелаем добрите неща тази надежда се разпада на много и остри парченца? Та нали ние, човеците, които трябва да се съобразяваме със земн ...
Времето, когато се ражда нещо ново, свързваме винаги с надеждата, че ние, човеците, ще бъдем по-добри. Но защо ли веднага след като си пожелаем добрите неща тази надежда се разпада на много и остри парченца? Та нали ние, човеците, които трябва да се съобразяваме със земн ...
851
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
