7701 резултата
  • Облаци от чудо

    Аnna (Ана Янкова) Аnna
    Есета » Любовни, Философски, Лични
    ... Снежно-бели облаци ме обгръщат и ме топлят в кошмарите... Белотата заслепява сетивата и забравям за нараняването. Сякаш е топло, нежно, меко, красиво... Между долу и горе няма прегради, а мекостта преобръща представите ми за Рая и Ада...
    ... Цъфтежът на дръвчетата е пълен с нежността на мекотата ...
      183 
  • Кастинг

    goblenka (Маргарита Ангелова) goblenka
    Есета
    - Добър ден! Бихте ли се представили?
    - Да. Аз съм Кали.
    - Разкажете нещо за себе си...
    - Амииии.... Обичам всичко да ми е пълно!
    - ??? ...
      277 
  • Многото лица на...

    gold (Zlatka Аndonova) gold
    Есета » Лични
    Помни минало си, диша в настоящето и планира бляскаво бъдеще. Преражда се от толкова много години и оцелява.
    ‎ Не спира да се движи ден и нощ. Няма време за сън. Забързан пулсира. Вените му - малки улички и големи булеварди, до една водят към сърцето, но често състоянието им е прединфарктно.
    ‎Той ра ...
      143 
  • За иглата и за конеца

    gold (Zlatka Аndonova) gold
    Есета » Лични
    Имаме си величаво минало и достойни предци. Имаме си Вяра и Бог. Имаме си Земя. Имаме си празници и делници. Имаме си сърца и ум. Имаме си деца - нашето бъдеще... Нужен ни е нов огън, който да ни припомни, че духът винаги е бил и ще бъде двигателят. Нужно ни е преосмисляне на ценностите и лична рево ...   140 
  • "Вечния неуспех"

    bubulinabe (Bebcheto bebe) bubulinabe
    Есета » Лични, Други
    Всеки човек в даден етап от живота си преживява неуспехи. Те могат да бъдат точно тогава, когато всичко е започнало да се подрежда или тогава, когато е свършило едното страдание и ето на се е появило следващото. Нали казват, че колкото повече спънки ни поднася съдбата, толкова повече се научаваме да ...   161 
  • Човек се ражда свободен, а навсякъде е в окови

    Стелияна_К (Стелияна Колева) Стелияна_К
    Есета » Философски
    > Човек се ражда свободен,
    >
    > а навсякъде е в окови. Фр. Волтер
    Философско есе
    Всеки човек се ражда свободен. Той е свободен в своите мисли, разсъждения и решения. Свободен е да бъде себе си, да прави това, което обича. Човек сам определя живота си и пътя, който да извърви. Това е негово лично, нео ...
      337 
  • Бездна

    Аnna (Ана Янкова) Аnna
    Есета » Лични, Други
    Прекършени криле.
    Неистов зов за споделеност.
    Крясък на гарван в нощта.
    Събирам падналите ноти в шепи.
    Дълбая егото със стон. ...
      260 
  • За живота, вторият шанс и доброто

    Secret0000 (Николина Барбутева) Secret0000
    Есета
    Животът е първият и най-големият Божи дар, който получаваме. Най-дългият и стръмен път, който изминаваме. Животът е само един. При него повторения няма. Просто няма време за тях. Понякога ни се иска да започнем отначало, да имаме нов старт, да поправим всяко нещо, което ни се е сторило като грешка в ...   170 
  • Умът блудства с душата

    vega666 (Младен Мисана) vega666
    Есета
    ...или защо е все по-трудно да бъдем щастливи
    Човешкият ум е нещо безусловно доказано. Той е остър до степен на извратеност и това не подлежи на съмнение. Накъдето и да обърнем взор към панорамите на съвременната цивилизация, ние виждаме ясни доказателства за остроумието на ума /да ми бъде простена ...
      369  11  12 
  • Ние сме специални, защото не сме специални

    ven_tzi (Росен Лубанов) ven_tzi
    Есета » Социални, Философски
    Хората са арогантни. За съжаление е така. Може би се питате, как така са арогантни? Отговорът е прекалено лесен. Всеки един от нас си мисли, че е специален. Всеки един от нас иска да е различен от другите. Всеки един от нас изпитва нуждата да е най-добър в определено нещо. Но защо? Защо хората имат ...   211 
  • Опознаване

    Аnna (Ана Янкова) Аnna
    Есета » Лични, Други
    ... Всяко събуждане е болка от неосъществения сън.
    Всяко събуждане кара тялото да иска още мигове на покой.
    Всяко събуждане налага насилственото отваряне на очите, точно когато в топлото легло си се пренесъл в света на пътешественика.
    И от всяко събуждане Адът е отново такъв, а Раят – съкровено мечт ...
      203 
  • Апокалипсисът

    Samadhi (Гюлсер Мазлум) Samadhi
    Есета
    Апокалипсисът е сбъркана посока или неадекватно себевъзприятие. Краят на поредната човешка илюзия за власт над нещо или над някого. Духът реализира Себе си чрез движещата се материя. А какво е човекът? Сбор от атоми, молекули, системи, но и още нещо – все още непознаваемо.
    По пътя към Себе си подмин ...
      245 
  • Пустота и цветове

    Аnna (Ана Янкова) Аnna
    Есета » Философски, Лични
    Полетата са пусти, а уж е лято. Зеленината е лъжливото човешко чувство за битието.
    Влакът се клатушка като полета на хартиените вестникарски листи по поречието на видимата реалност.
    Някой отвори прозореца, задушно е. Вятърът е и мой приятел, защото размразява кълбото на отчаянието.Като онзи мъж, под ...
      143 
  • Не плачи, момиче!

    zuzara (З. Райкова) zuzara
    Есета » Любовни, Лични
    Не плачи, момиче...
    И това ще мине... е казал някой.
    И ще мине, наистина.
    Много болка сърцето ще познае... Отдавна я беше забравило. Не помнеше с години танцът на тихото страдание...
    В онези дни то беше абонирано за него... ...
      200 
  • За любовта

    ЦветелинаЖулева (Цветелина Жулева) ЦветелинаЖулева
    Есета » Философски
    Вие се правите на много влюбени, използвайки на всяка дума "бебе, любов моя, мило" и т.н., но според мен любовта не може да се изкаже с думи. Тя се чувства. Тя е тиха и изпитва страх от това да не и отрежат крилете. Тя идва като огнена лава и те поглъща целия без милост, а накрая или те прави силен ...   411  12 
  • През девет планини в десета

    Secret0000 (Николина Барбутева) Secret0000
    Есета
    > Ой, красив си Ирин-Пирин,
    >
    > най-красив си на света.
    >
    > Покоряваш ти сърцата ...
      160 
  • Ковчег на безвремието

    exuded (Владимир Георгиев) exuded
    Есета » Граждански
    Плаваме. Наоколо морето е безбрежно – навсякъде е волно и широко, синева, небето и водата се сливат в общ хоризонт и ние сме щастливи, смятайки, че вървим към него. Хубаво е да плаваш към хоризонта – той изглежда все по-близо и е нужно още филия време и малко сол търпение да го достигнеш. Стискаш зъ ...   263 
  • Кой съм аз?

    ponichka.1 (Ponichka) ponichka.1
    Есета » Философски
    Всеки е различен и няма еднакви! Добри- лоши, бедни- богати, слаби-дебели, но всички сме хора- това е общото и това ни свързва в едно цяло, макар и да отричаме! От нас зависи как ще изживеем живота си, как ще ни запомнят или ще ни забравят.
    Правя грешки постоянно, но се старая да поправя повечето. А ...
      461 
  • Социопатетика

    Ranrozar (Стойчо Станев) Ranrozar
    Есета
    Социопат - етиката е обществено и значимо явление в нашия живот.
    Социопатите са специфичен контингент в общество, разкъсвано от липса на нормален икономически просперитет. И от там започват конфликтите в семейната среда,всяване на враждебност при контакти от елементарна необходимост, култура и подхо ...
      349  28 
  • Когато обичаш

    Аnna (Ана Янкова) Аnna
    Есета » Любовни, Лични
    ...Може би човекът е наистина изначално самотен? Толкова хора има уж наоколо, а самотата е като граблива птица в нощта...Когато приемат те за даденост, духът боледува и жадува за нежност… Искам да обичам-силно и неудържимо, храбро и дълбоко-Теб… Отдалечаваме се все повече и повече, гори сърцето, тял ...   249 
  • Пред поредната врата

    Samadhi (Гюлсер Мазлум) Samadhi
    Есета » Философски
    Когато душата ми е в покой, никога не забравям, че все пак тя – Земята се върти. Покоят на душата моя не отрича истината, че нищо не е онова, което е било преди миг дори. Не зная какво ме очаква в следващия, но защо да се боя и да гадая? На истината и лъжата, на светлина и мрака, на радостта и болка ...   276 
  • Детското възпитание

    selenarevitano (Ренета Панкова) selenarevitano
    Есета » Социални
    И преди ми се беше случвало да попадна на статия с мисли на световно известната Мария Монтесори, която е създала своя методика за възпитание и обучение. Тогава също не бях съгласна с някои нейни твърдения, но по някаква причина ги бях отминала без реакция от моя страна. Сега обаче, след като видях с ...   262 
  • Стълбата

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Есета
    "Политика" - чувах тази дума всеки ден по телевизията, по радиото. В къщи, на масата, и там я употребяваха постоянно. Аз обикновено седях под масата в кухнята и си мислех, че говорят за някаква стълба. Така ми звучеше тази непозната дума. А те се въодушевяваха, докато я повтаряха и потретваха, особе ...   290 
  • В съботното януарско утро

    Samadhi (Гюлсер Мазлум) Samadhi
    Есета
    Добро утро! Скреж е заскрежил позасъхналата трева на поляната отсреща, студено е, но пък е слънчево. Само след час, два вероятно скрежът ще се претопи в капчици роса по пожълтялата трева. Не се идентифицирам с мислите си в този миг, но и не им вменявам ролята на жертви, т.е. не упражнявам над тях ни ...   284 
  • Вечният копнеж за несъществуващото щастие…

    krasi1 (Красимир  Станков) krasi1
    Есета
    Каква е тайната за пълното и непрестанно щастие, за което човек не спира да мисли и да се стреми, дали реално съществува?
    В света на 21-ви век, често търсим щастието в нещо материално(коли, имоти, дрехи, пари...), а когато става дума за нематериалното... отново дори и то е криворазбрано!
    Може би се ...
      180 
  • Личното щастие зависи ли от хората до нас?

    Secret0000 (Николина Барбутева) Secret0000
    Есета
    Казват, че личното щастие е наша отговорност, наша мисия, не можем да чакаме някой да ни ощастливи. Как да бъдем щастливи за мнозина от нас остава тайна. Понякога откриваме щастието в това да сме свободни без хора, които да ни казват какво да правим. Сякаш напътствия от този или онзи са ни излишни и ...   238 
  • Моето есе до Апостола

    Secret0000 (Николина Барбутева) Secret0000
    Есета
    Живеем в смутни времена и при всички положения това не е времето на „чистата и свята република”, за която Левски живя и умря. Всичко изглежда като един разграден двор, от който всеки нагло може да граби. Какво бих казала на Левски за съвременна България? Апостоле, ти живя достоен и изпълнен с рисков ...   217 
  • Онези машинки

    ЛюбовНикифорова (Любов Никифорова) ЛюбовНикифорова
    Есета
    Бих искала да разпростра разума на широко, а от него да струи размисъл за онези - дето са загубили себе си. Онези еднаквите, дето нали се сещате, копират ги на ксерокс. Страшно е! Захапали са едни машинки в ръцете си, които смучат от същността им, завъртат ги, като ураган и не ги пускат. Тези машинк ...   307  13 
  • Неистов копнеж

    Miss_Iglesias (Радостина Зотева) Miss_Iglesias
    Есета » Любовни, Лични
    Дъхът ѝ секваше при всяко негово докосване, желанието ѝ се превръщаше в метежно копнение при всяка негова целувка, а шепотът му на нежни слова я караше да потъва още по-дълбоко в стихията на страстта...Страст, граничеща с лудост...да го има, да го усети, да почувства парещите нотки, диво разпалени о ...   175 
  • Ако те обича...

    zuzara (З. Райкова) zuzara
    Есета » Любовни, Лични
    Когато Той не се бори за теб, Правилният ли е?
    Ако те иска в живота си, може ли да те чака търпеливо?
    Ако те обича истински, ще търси ли в тебе несъвършености?
    Когато ти казва, че много говориш, не е ли това опит да те отдалечи от себе си?
    Ако иска да те отдалечи от себе си, това любов ли е? ...
      342 
  • Замразени ноти...

    zuzara (З. Райкова) zuzara
    Есета » Любовни, Лични
    Много се изморих. Повярвай ми. Много.
    Да чета статии, зодиаци и хороскопи, надявайки се да срещна вярните думи за теб, да срещна послание, което да ми помогне с разгадаването на твоята тайнственост, да получа отговори на заседналите в мен въпроси....
    Но си оставах с очакването.
    И ми оатана само жела ...
      198 
  • За Хари Потър и още нещо...

    vega666 (Младен Мисана) vega666
    Есета
    Най-напред - честито Рождество, уважаеми читатели!
    "Промени себе си, за да промениш света."
    Тази максима, стара колкото земната цивилизация, битува в главите ни още от училищната скамейка. Нейният подтекст е тривиален. Променяйки себе си, ние променяме нашия светоглед, а тогава светът започва да ни ...
      285  12 
  • Прекалено много ноти...

    zuzara (З. Райкова) zuzara
    Есета
    Толкова много изписах за тебе, толкова лирика, излезе от сърцето ми, толкова музика изпя душата ми...
    Толкова много любов ти дадох за отрицателно време...
    Дали не те задуших..?!
    И аз получих, не отричам...
    Но тя се спря някъде по пътя... ...
      197 
  • Греховна обич

    Miss_Iglesias (Радостина Зотева) Miss_Iglesias
    Есета » Любовни
    Обичам те, не те обичам... желая те, не те желая... мой си, не си мой... едно безкрайно уравнение с хиляди неизвесни, с безброй вероятности, с противоположности, които ту събирам, за да получа правилния отговор, ту някое от тях изваждам, придавайки нов смисъл на бушуващите чувства. И в цялата плетен ...   188 
  • Симптоми

    BlagaTodorova (Blaga Todorova) BlagaTodorova
    Есета » Любовни
    Да се събудиш оздравял….онзи момент, в който усещаш само соленият вкус на преминалата висока температура. Халюцинациите са в миналото. Не ти се привиждат мостове, нито кръстопът, а за обратен завой да не говорим. Онзи момент, в който усещаш главата си просто изтръпнала, но не те боли. Знаеш, че нещо ...   229 
  • Влюбих се...

    zuzara (З. Райкова) zuzara
    Есета » Любовни, Лични
    Влюбих се в душата ти.
    В думите, безумията в тях, нежността, старанието, суровостта и прямотата дори...
    Влюбих се в присъствието ти...
    Образ ти изваях различен от реалният, който също ме привлича. Но влюбена съм в усета за теб, в мечтите, в красотата на тяхната сила...
    Влюбих се в надвечерните часов ...
      233 
  • Женя

    Аnna (Ана Янкова) Аnna
    Есета » Други
    Птицата донесе клонче от надежда и я постави върху ръката на девойката. Този жест силно трогна Женя, която поплака върху гроба на баба си.Паметникът напомняше за преходния живот, идваш като жар, а тръгващ си с пепел.Люлката на любовта крехко се подаваше зад папрата отляво. Някой я наблюдаваше мълчеш ...   183 
  • Подари ми я

    zuzara (З. Райкова) zuzara
    Есета » Любовни, Лични
    Грижа. Внимание. От това се нуждае крехката и чувствителна жена.
    Дори не Любов.
    Любовта все някога си отива. След Нея трябва да останат Нежността и Грижата. Да си нежен с някого е умение. Да бъдеш обсипван с нежност е богатство!
    А всъщност нежността е Любов. Най-силната, истинската и чиста любов.
    Аз ...
      204 
  • Вече ми омръзна...

    zuzara (З. Райкова) zuzara
    Есета » Любовни, Лични
    Вече ми омръзна да чета зодиаците. Улавям се, че търся в тях решения и отговори. За твоята липса в дните ми. И Мълчанието в нощите. Изморих се хиляди въпроси на себе си да задавам, да чакам знаци и отговорите им сама да си разкрия.
    Някак не е честно така. Отново съм поставена под нечия зависимост. А ...
      167 
  • Студенина

    Аnna (Ана Янкова) Аnna
    Есета » Лични
    Студенината плъзна по тялото ми. Стъпалата, дланите, устните се гърчеха под мраморните плочки в банята.Мокро е,осезаемо хладно.Кръвта изстива постепенно в жилите ми.Умирам ли?Какво е болката? Само физическо усещане? А духът? Ах, той е още в тялото! Успокоявам се отново. Зрението обхваща част от стар ...   180 

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.