Подкатегории:
7755 резултата
> Аз съм художник на живота — моята творба е собственият ми живот.
Всичко видимо си има сянка. Дали и времето си има своя? Видимо или невидимо е то – времето?
Погледнете своя снимка отпреди десет, двадесет, тридесет или четиридесет години! Е, видимо е времето, нали! Значи … и то си има сянка своя. Н ...
Всичко видимо си има сянка. Дали и времето си има своя? Видимо или невидимо е то – времето?
Погледнете своя снимка отпреди десет, двадесет, тридесет или четиридесет години! Е, видимо е времето, нали! Значи … и то си има сянка своя. Н ...
354
4
14
В една къща, под един покрив.
В едно легло, под една завивка...
Мислите ни се събуждат - поотделно, всяка щастлива сама по себе си.
С устни докосвам вечерния град.
Телата не знаят, че има и друго. ...
В едно легло, под една завивка...
Мислите ни се събуждат - поотделно, всяка щастлива сама по себе си.
С устни докосвам вечерния град.
Телата не знаят, че има и друго. ...
209
3
3
Здравейте! Радвам се да се запознаем! Аз съм една книжна мишка с главно "К" и главно "М".
Истината е, че когато навремето майка ми много държеше да се науча да чета преди да съм тръгнала на училище, всъщност не исках да се науча. Когато се прибереше от работа обикновено ме заварваше с гузна физионом ...
Истината е, че когато навремето майка ми много държеше да се науча да чета преди да съм тръгнала на училище, всъщност не исках да се науча. Когато се прибереше от работа обикновено ме заварваше с гузна физионом ...
184
2
2
І Жива съм! Без надежда не се живее!
ІІ Пребродих всичко Дори излишното.
ІІІ Време е.
И спрях уморена до косите ти. А студено ме гледаха очите... Празни бяха! Няма Любов! Стихия... Как да спра продължаващата агония?! И те попитах за чувствата. Секунда. Две. Минута. А имало друга. Така си и мислех. Н ...
ІІ Пребродих всичко Дори излишното.
ІІІ Време е.
И спрях уморена до косите ти. А студено ме гледаха очите... Празни бяха! Няма Любов! Стихия... Как да спра продължаващата агония?! И те попитах за чувствата. Секунда. Две. Минута. А имало друга. Така си и мислех. Н ...
205
2
4
Великан
Винаги съм смятал Великаните за добри същества. Създадени с чудовищно тяло като канара, с едничката идея, да има къде да се побере огромното им чисто сърце. Сред нас бродят и друг тип Великани. В обикновени човешки тела, неразпознаваеми за всички. Чак след като ги опознаеш възприемаш какви с ...
Винаги съм смятал Великаните за добри същества. Създадени с чудовищно тяло като канара, с едничката идея, да има къде да се побере огромното им чисто сърце. Сред нас бродят и друг тип Великани. В обикновени човешки тела, неразпознаваеми за всички. Чак след като ги опознаеш възприемаш какви с ...
1023
1
4
...Грешка или прошка.... Ръце или без тях... Име или безименен.... Болка или радост... Падане или ставане... Усмивка или липсваща такава... Приятели или предателства... Любов или разочарование...Ухание на детска коса или падане в калта и усещане за лепкавост и безкрайна мокрота...Зима или пролет... ...
217
3
3
"Как може да си силно привързан към някого, когото си виждал само няколко пъти?". Ето този въпрос си повтаряше от няколко месеца малкото момиче, което тепърва щеше да порасне достатъчно, за да разбере какво е любов. Но преди да се случи всичко това, той вече се бе появил. Появи се пред нея с големит ...
195
2
1
Лесно е днеска.
Злепостават те - триеш коментар, блокираш профил, променяш статус... когато някой каже истината - също!
И ти излизаш чист като след баня. Изтъркал малките черни петънца от кожата си. Напарил порите си с вряла вода, изчегъртал до розово кожата - ти си чист!
Изличил си злосторника от ж ...
Злепостават те - триеш коментар, блокираш профил, променяш статус... когато някой каже истината - също!
И ти излизаш чист като след баня. Изтъркал малките черни петънца от кожата си. Напарил порите си с вряла вода, изчегъртал до розово кожата - ти си чист!
Изличил си злосторника от ж ...
256
3
4
„Едно, две, три, ...девет,... единайсет....
Готово ли е?
Тръгвам!”
Всяка нощ сънувам тази криеница. Един властолюбив и настойчив мъжки тембър брои до единадесет и тръгва да ме търси. Сърцето ми сякаш трепери или е от ноемврийския студ?
Знам, трябва да заспя. През нощта организмът не бива да будува, ...
Готово ли е?
Тръгвам!”
Всяка нощ сънувам тази криеница. Един властолюбив и настойчив мъжки тембър брои до единадесет и тръгва да ме търси. Сърцето ми сякаш трепери или е от ноемврийския студ?
Знам, трябва да заспя. През нощта организмът не бива да будува, ...
189
10
Бабите!!! Толкова много е изприказвано за тях. Ще бъда един наивник на над средна възраст, ако си въобразявам, че съм в състояние да кажа нещо революционно ново за тези тъмни интернационални субекти. Но все пак ще се пробвам да дам своя скромен дан по темата в това кратко есе.
Ще ми се да започна съ ...
Ще ми се да започна съ ...
340
14
17
Поглежам през прозореца - и ето, планината я има.
Тъмнеещи блокове.
Тук-там усмихнали се прозорци.
Градска романтика...
Поглеждам и виждам зелени склонове, набръчкана кожа и влажни очи. ...
Тъмнеещи блокове.
Тук-там усмихнали се прозорци.
Градска романтика...
Поглеждам и виждам зелени склонове, набръчкана кожа и влажни очи. ...
288
6
Ти си кит.
Има някаква странна... зависимост не, ами интимност, да интимност, между хората решили да ходят пеша в най-големия порой.
Една свобода...
Хванат си неподготвен - между две спирки, между два свята...
Вървиш като пълен идиот, идея нямаш защо и къде отиваш и защо не изчакаш скапания автобус ...
Има някаква странна... зависимост не, ами интимност, да интимност, между хората решили да ходят пеша в най-големия порой.
Една свобода...
Хванат си неподготвен - между две спирки, между два свята...
Вървиш като пълен идиот, идея нямаш защо и къде отиваш и защо не изчакаш скапания автобус ...
208
3
Нощта е спокойствие. Но отвориш ли очи, по тягостните стени се полепват несбъднати желания. Ровиш се безуспешно из дълбините на миналото, после се хвърляш в мъглата на бъдещето и за сетен път опитваш да се измъкнеш от неизвестността на проклетия лабиринт, за да можеш и ти да подишаш от свежия въздух ...
143
/ Изабел и Ана /
В разнежени пътища пърхат безброй разноцветни пеперуди. Опитвам се да им дам имена, но те спазват дистанция и се сприятеляват с Вятъра бързо, бягайки от мен.
И там, в близката далечина, познах Синята Пеперуда, носителка на Щастието, и усмивката ми погали нейните ефирни криле. Беше м ...
В разнежени пътища пърхат безброй разноцветни пеперуди. Опитвам се да им дам имена, но те спазват дистанция и се сприятеляват с Вятъра бързо, бягайки от мен.
И там, в близката далечина, познах Синята Пеперуда, носителка на Щастието, и усмивката ми погали нейните ефирни криле. Беше м ...
171
1
2
Боли ме гърлото.
Пролетно...
Разминали сме се.
Някъде далече в настоящето, само проверявам дали не те засичам в огледалото... докато се отдалечавам.
Навик. ...
Пролетно...
Разминали сме се.
Някъде далече в настоящето, само проверявам дали не те засичам в огледалото... докато се отдалечавам.
Навик. ...
245
1
И изведнъж сякаш загубена се почувства намерена. Намери я не кой да е а той, точно той. И сякаш от нищото се появи, дойде, издърпа я, накара я да се усмихне и да забрави за всичко лошо. Ами очите му какво можеше да каже за тях? Можеше да говори с часове за тези очи. Дълбоки, чувствени, очи, които я ...
254
5
1
Всичко започна в един горещ летен ден преди почти осем години. Аз и братовчедка ми си играехме в двора на къщата, когато баба ми се прибра от работа и каза,че има изненада.
Нетърпеливи да разберем, каква е тази изненада, ние отидохме при нея. Тогава тя подаде на братовчедка ми едно малко, пухкаво, ч ...
Нетърпеливи да разберем, каква е тази изненада, ние отидохме при нея. Тогава тя подаде на братовчедка ми едно малко, пухкаво, ч ...
274
2
3
Дефинициите за добро и зло, за правилно и грешно често са твърде обобщаващи. Животът обаче има нюанси и в него присъства тенденцията за ин и ян. Не можем да поставим нещо веднага в рамката за добро или зло без да сме го анализирали, защото има вероятност да произнесем бързо своята присъда и да не ви ...
227
1
Мило мое момиче, още те усещам до мен, мило мое девойче...
Тихият топъл пролетен дъжд донесе обичайното чувство за обич между Мария и Ники.Видяха се там, близо до парка, и страстта на телата се възроди. Той я целуваше пламенно, а капките дъжд отмиваха греха им.
Прегръдките се редуваха с целувките и ...
Тихият топъл пролетен дъжд донесе обичайното чувство за обич между Мария и Ники.Видяха се там, близо до парка, и страстта на телата се възроди. Той я целуваше пламенно, а капките дъжд отмиваха греха им.
Прегръдките се редуваха с целувките и ...
219
2
8
Накъде вървим? Накъде отиваме? Често задавани въпроси, получаващи още по-често шаблонни отговори в духа на новото интернет осведомяване. Не зная никакви универсални рецепти и готовите отговори отказват да посещават ръмбавата ми глава. Но на базата на едни скромни познания върху материалния свят, так ...
286
1
7
- А вие знаете ли разликата между това да обичаш и бъдеш обичан? Най-вероятно не, защото сте прекалено малки и нищо не разбирате!
- Защо слагате всички под общ знаменател, госпожо?
- Така е справедливо!
- Но вие бъркате справедливостта с толерантност, а нима тя е по-важна от артистичността? Защото л ...
- Защо слагате всички под общ знаменател, госпожо?
- Така е справедливо!
- Но вие бъркате справедливостта с толерантност, а нима тя е по-важна от артистичността? Защото л ...
409
9
11
Останах силно впечатлен от есето на Йоана, озаглавено: "Бог е създал съществуването? Съществува ли Бог?", намиращо се в Откровения на линк:
https://otkrovenia.com/bg/eseta/bog-e-syzdal-syshtestvuvaneto-syshtestvuva-li-bog
Естествено то породи у мен редица размишления, които беше невъзможно да вместя ...
https://otkrovenia.com/bg/eseta/bog-e-syzdal-syshtestvuvaneto-syshtestvuva-li-bog
Естествено то породи у мен редица размишления, които беше невъзможно да вместя ...
320
9
7
Има ли нещо по-сложно от нашето мислене? Бог. Съвършеният ред. Хаосът. Безкрайността. Числото едно. Това, че мислим за дадени обекти, не значи, че ги разбираме. Съществуването. Какво е то? Какво не е? Това, което си мислим ли е? Това, което виждаме ли е?
https://otkrovenia.com/bg/eseta/syshtestvuva- ...
https://otkrovenia.com/bg/eseta/syshtestvuva- ...
382
2
5
Изпратен ни бе Спасител! И, не за първи път! Изпратен ни бе и Кръстител! Но, жертвахме ги всеки път! И питам се: Защо? Достойни ли сме за спасение? Не е ли човешкият род обречен на забвение? Защо? Защо у нас така добре вирее злото? Избуява! Завладява територията на доброто! Тъй лесно го приемаме! Тъ ...
225
6
11
България, това е нашата държава, нашето отечество, нашата майка и баща. Какво е да си млад в родината си? За всички европейски държави, както и за България, младото население е важна част за бъдещето на страната. Всяка европейска страна се стреми да опази както старото, така и младото общество. Но з ...
250
3
6
Дом. Какво означава той наистина? Място, на което да излееш
всичките си тревоги, мечти и желания или просто четири стени?
На този въпрос няма отговор, защото домът е там, където е сърцето ти и където се чувстваш наистина жив, и изпитваш удоволствие от всеки един ден.Но какво се случва, когато хората ...
всичките си тревоги, мечти и желания или просто четири стени?
На този въпрос няма отговор, защото домът е там, където е сърцето ти и където се чувстваш наистина жив, и изпитваш удоволствие от всеки един ден.Но какво се случва, когато хората ...
357
1
Стихотворението „Гостът“, публикувано вчера в "Откровения", го написах буквално за минути и го поместих. По-късно се замислих за позволеното от естетиката, за границите в морала и в изкуството. Разбира се, че изкуството трябва да отразява не само красивото, възвишеното, но и грозното, низкото, пошло ...
346
4
7
> Аз съм неизлечимо недоволен. Не е важно колко
> добре е свършено нещо, винаги има нещо, което е нужно да се поправи,
> има проблеми, които е необходимо да се решават, има нещо, на което е нужно внимание. – Джаред Лето
Вероятно в днешни времена всеки един от нас се е озовавал пред студеното лице на ...
> добре е свършено нещо, винаги има нещо, което е нужно да се поправи,
> има проблеми, които е необходимо да се решават, има нещо, на което е нужно внимание. – Джаред Лето
Вероятно в днешни времена всеки един от нас се е озовавал пред студеното лице на ...
178
„Съвършена доблест е човек да направи без свидетели това, което би бил способен да прави пред всички хора“
Ларошфуко
В едно време на деградирал морал, в което към човека се отнасяме като със стока, в което е важна цената, а не душата, думата доблест все повече губи смисъла си. Хората са заети с печа ...
Ларошфуко
В едно време на деградирал морал, в което към човека се отнасяме като със стока, в което е важна цената, а не душата, думата доблест все повече губи смисъла си. Хората са заети с печа ...
341
Чета драма - вместо разговор с Бога,
се води разговор Бог знае с кого.
Чета комедия - смехурковци или смехулници?
Било грешно да се чувстваш всезнаещ,
но правилно ли е поетът да престава да се чувства като гуру, който предвожда читателите и да пише воден от читателската маса? ...
се води разговор Бог знае с кого.
Чета комедия - смехурковци или смехулници?
Било грешно да се чувстваш всезнаещ,
но правилно ли е поетът да престава да се чувства като гуру, който предвожда читателите и да пише воден от читателската маса? ...
286
4
4
Нашата тишина. Красива... вълшебна тишина... Споделена... преживяна тишина. Изпълни ли се с разочарование и гняв, става зла тишина! Тревожна тишина! Ничия тишина. Глутница от съмнения, противоречия, премълчани думи и груби мисли нахлуват в тишината. Шумна тишина! И в същото време е някак празна и гл ...
232
1
1
Когато вървим бавно сме много внимателни дори към беззащитните мравки, които сноват по земята. Виждаме ясно всичко около себе си, стъпваме спокойно и предпазливо.
Подчиним ли се на някакво непреодолимо желание обаче, ускоряваме ход, напрягайки мускули, загребваме задъхани въздуха и газим през треви ...
Подчиним ли се на някакво непреодолимо желание обаче, ускоряваме ход, напрягайки мускули, загребваме задъхани въздуха и газим през треви ...
252
1
3
Времето минава, болката остава. Не, не се забравя туй що е горило сърцето. Учиш се да живееш с болката и правиш всичко, за да потушиш огъня и да излекуваш болката. Врвме трябва казва всеки.... Не, не е време, а воля... Воля да се изправиш, да потиснеш болката и да се научиш да живееш с нея. Любовта ...
327
2
С какво заместваме любовта?
С работа. Със забавления. Със семейства! В които енергията на любовта отдавна е тотално финално изчерпана, и никой не може да захрани душата на другия с нищо. Глад! За любов. Любовта е енергия...
С какво заместваме любовта?
Със секс. (физически контакт между две тела)
С к ...
С работа. Със забавления. Със семейства! В които енергията на любовта отдавна е тотално финално изчерпана, и никой не може да захрани душата на другия с нищо. Глад! За любов. Любовта е енергия...
С какво заместваме любовта?
Със секс. (физически контакт между две тела)
С к ...
427
6
8
Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне, та никне. Като че ли някой я тори и полива ката ден, всеки се досеща кой е този някой, но името му е незнайно и умишлено прикрито. Достатъчно е овцете да са нахранени и да не задават излишни въпроси, ...
326
5
14
Възхищавам се на тези, които превръщат слабостите си в героизъм.
И дори в съвършенство. Дават себе си за пример. Ха. Такива хора имат нужда.
Едните се наливат с алкохол, защото са пренебрегнати, унизени, отвъргнати, обсебени или нещо такова.
Другите – защото са оценени, но недооценени, задето не са ...
И дори в съвършенство. Дават себе си за пример. Ха. Такива хора имат нужда.
Едните се наливат с алкохол, защото са пренебрегнати, унизени, отвъргнати, обсебени или нещо такова.
Другите – защото са оценени, но недооценени, задето не са ...
362
3
8
Когато ми е тъжно, сякаш вятърът играе в косите ми...
И небето след дъжда напомня ми за обичта.
Когато ми е тъжно, заривам поглед в пръстта и знам колко съм ранима.
Сърцето пее за порива ми към свобода и трепти при всеки телефонен звън.
Когато съм тъжна, душата е нежна песен и носи толкова мечти към ...
И небето след дъжда напомня ми за обичта.
Когато ми е тъжно, заривам поглед в пръстта и знам колко съм ранима.
Сърцето пее за порива ми към свобода и трепти при всеки телефонен звън.
Когато съм тъжна, душата е нежна песен и носи толкова мечти към ...
359
3
8
Не ме е страх от смъртта!Но когато усещам как диша до мен, обикаляща в очакване на моята слабост, страхът е силен, неистов, дори на моменти първичен...Хоризонтите са обгърнати с мъгла,с пердета от липов цвят.Копнежът е по-голям от вярата,вопълът е раздиращ и късащ душата на малки частици, а тялото м ...
265
2
2
Кой ли не е готов да отговори, или да даде съвет. Но... Ако беше толкова лесно, щастието нямаше да е мечта. Всички щяха да са щастливи и вероятно, животът щеше да е мноого скучен. Та, всеки си има рецепта, но никоя не е панацея. Аз също си имам. Няколко основни правила. Лесни за помнене, трудни за п ...
285
2
3
Надежда се казваше баба. Хубаво име, нали?
Обичах я много. Не говореше излишни думи. Само сгълчаваше дядо от време на време. Но те винаги заспиваха заедно. Един до друг.
Бяха едно. Не бяха "ние". Ние сме сега. Тези без надежда. Без баби. Лишени от общо легло. Спим в общ апартамент, едно семейство см ...
Обичах я много. Не говореше излишни думи. Само сгълчаваше дядо от време на време. Но те винаги заспиваха заедно. Един до друг.
Бяха едно. Не бяха "ние". Ние сме сега. Тези без надежда. Без баби. Лишени от общо легло. Спим в общ апартамент, едно семейство см ...
287
4
7
