3.05.2018 г., 2:11

Макове

1.8K 5 10

Танцува 
червеното на маковете
по лятната ти рокля,
плъзгаща се надолу
и нагоре
по дългите и гладки крака,
задвижващи гумите на колелото
по стария селски път,
чиито разтворени коловози
таят пясъчните си въздишки
по лудешкия танц на бедрата ти
и утаяват праха си деликатно
в целувки
върху сатена на кожата ти.

 

Но цъфтящите по бузите ти
червени макове на удоволствието,
са мои.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Тошкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря Ви! Радвам се, че се отбивате при мен и ви харесва написаното.
  • Тези макове ми напомниха за красотата на дивите поляни, за синчеца,скрит между тревите, за това колко е хубаво, отново да крачи човек, свободен и пълен с мечти,сред природните красоти,живо проявление на чувствата. Благодаря!
  • Чудесно...
  • Красив браз на момиче, по което въздиша дори калният селски коловоз...
    Харесах, Наде!
  • Страхотно е

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....