“Някой ден, ще те принудя да лазиш в краката ми, самоуверено копеле такова! Няма да знаеш откъде ти е дошло, но ще ме молиш за пощада. А дотогава… Е, игрите са затова – за да се играят…” – си мислеше Катела́на и клатеше глава недоволно, наблюдавайки как Негово Величество се отдалечава с горда, но бе ...

Някога, преди доста време вече, като бях дете...Леле, как странно звучи: Като бях дете.
Сега ми се струва почти нереално, в друг живот, на друга планета. Сякаш, не аз съм преживял това време, а друг човек. Но тези спомени са живи и до днес. И колкото повече време минава оттогава, сякаш стават по-ярк ...

Винаги има дни, в който
дори и да гледаш сърдито...
някой ще се трогне и за помощ
ръка протегне. Студени!?
Улици пусти, макар пълни със хора... ...

Събуждам мъртви спомени.
Не с надежда — а със зъби.
Огризвам лъскавата повърхност
на кадри, където сме застинали —
смешни, неподвижни, ...

***
На прага ми се спри, любов…
Почукай тихо! Аз ще ти отворя.
С дъха си прасковен ме обгърни…
После, дълго остани…! Нали е лято и е юли…?! ...

7 част
- Тъй! Тъй! – озъбвам му се аз, но той махва с ръка и мърдайки устни безмълвно ми тегли една майна, след което се обръща към телефона си и подвиква:
- Ванка я продължавай моля те нататък с превода.
„ Продължавам с превода! Дрезгавият женски се сърди на втория, приличащ на мъжки за това, че то ...

Ф А Т А Л Н А П Е Р М А Н Е Н Т Н О С Т
Смъртта лекува всички болести,
самата Тя продукт на всички тях,
на Земята смъкна Бог и ни показа,
как се мре за всеки земен грях. ...

Виха в мен световете на човеците
и студена сол от раните ми бликна,
не вехнаха и кървищата в стигмите,
съчките в нозете ми мечти гориха.
За хилядите изгреви несбъднати ...

Ароматът на свежа природа
е парфюмът най-скъп в този свят
и дъгата прегърнала свода
озарява деня с благодат.
Най-желаният брод е снагата, ...

Млечносиньо, небето
мирише на бебе,
пропълзява зад облака
лъч невинност към мен.
Тази утрин с красивото ...

Оазис е, когато споделена с теб е любовта –
бонсай, лечебен за душата ми безплътна.
И мир изпитвам всеки ден със мисълта,
че мой си – както вчера кротко ми изтъкна.
А днес, заспивайки под хиляди звезди, ...

The Man:
I define myself as a mere bolt — with stripped threads.
Useless. Not fit for a dowel, let alone (God forbid) a flute… or a violin.
Worthless. Dust. A leftover shard.
The Creator: ...

В
„Обѝчай врага̀ си!“ -
и злото числиш -
та
дано се превърне ...

В едно далечно кралство, скрито сред меките облаци, имало вълшебна градина, която цъфтяла само нощем. Наричали я Лунната градина, защото цветята ѝ светели със сребристо сияние, а ароматът им носел най-красивите сънища на тези, които го вдишвали.
Малката принцеса Мая обичала да се разхожда там преди ...

Из кралските градини се носеше аромат на жасмин и камелия. Лалетата цъфтяха с цветовете на пролетта, а дребни лястовички прелитаха над зелените липи. В далечината, от сърцето на столицата Фаварос се носеше камбанен звън.
– Защо камбаните бият днес? – попита с любопитство Дария докато се разхождаше с ...

„Кама сутра“ учениците
вълнува, но не религия.
От света махнете телевизията -
ще спасите на нравите визията.
Бюрокрация не е зло, ...

Ева:
Не мразя аз мъжете, а обичам ги.
Те яхнали са цялата вселена.
Мощта им стене, адски разярена,
но виждат пътя към божествена арена. ...

Историята на Нероден Петко или Тоя, който искал да разплете слънцето
Тоя е оня, който няма име. Нищо не му струвало, разбира се, да си извади паспорт и да си турне там някое – каквото е да е. Имена – бол, ама той не щял. Защото тоя не бил човешко същество. Какво бил точно, никой не знаел, а на него ...

И всички кръстове – за мене изкования
и още няколко ги носех. С лекота.
В стиха си кътах слънчогледови желания,
луна, щурци любов... За хиляди лета.
Сред всички зими – все в сърцето ми вилнелите, ...

Проблясват леко юлски лунни струни,
оплели в паяжинен плен света.
Дали е знак за следващо сбогуване,
ведно с надежда нова? Аз не спя!
Копнежните ми страсти пак се реят ...

Сутрин щом очи отворя,
и от кошмара нощен се събудя...
моля се от все сърце, сънят ми
да е бил само нишесте.
Но щом по новините пак бълват смрад! ...

Зная, разбират ни децата
прекрасно, щом понякога
им се поскарваме, майчински ...
А с изгрева, рано сутринта,
обхваща ме невероятна ...

Когато хората забравят как да слушат вътрешната си сила, стихиите се пробуждат за един унищожителен последен танц. Само Първият може да ги укроти и спаси човечеството. Но него отдавна го няма на този свят…
– Ѝренвейл, скъпа! Какво невероятно удоволствие е да те видя…отново на път. Накъде те запращат ...

При радост, човекът работи и пее,
от болести сам оздравява,
в хармония с Бога щастливо живее –
Бог тялото му подмладява.
Каквото захване – довежда до края, ...

ПОЕМА ПЪРВА- ЛИЛИТ
25.
И ужасени в слънчевият ден
провикнаха се ангелите: " Грях!!!
Какво направи, Ева? " - тя от страх ...

Разхождам се и наближавам единствения, парк в градчето ни. Сенчест и прохладен е и затова вървя натам с нагласата да остана на спокойствие и да подишам ободряващ чист въздух. Да остана насаме с моя Творец. В този момент нещо в мислите ми тревожно се препъна като в камък и за частица от секундата раз ...

Не си мисли, че си незаменима,
о, колко много все така се лъгаха...
И по-добри от тебе (много) има!
И колко много преди теб си тръгнаха...
Не си мисли, че си единствена, последна, ...

Второто пришествие
или Видов ден
Той ще дойде преди зората,
зарад грешните наши души,
ще сравни всичко със земята - ...

С един дъх поемаше сладкият аромат на виното, със следващия издишаше облак тютюнев дим. Виното сгряваше гърлото му, гъстият дим го задавяше, прелиташе край него в безформени кълба и си проправяше път през прозореца към безлунната нощ. Навън, умореният град бе потънал в дълбок сън, но не и те.
– Гене ...

Защо са драмите на нашите тийнейджърски
(на юношеските) години?
Защо са хилядите ужасяващи скандали без истински причини?
Защо е туй усещане, че всеки, покрай нас пропъплил, ни е крив,
че е животът у дома безкрайно скучен, сив; ...

Отдавна си във вечността …
На някой облак дали цигара си запали?
По димът изпрати ли ми любовта?
А от там сълзите ми видя ли?
Няма те … от толкова отдавна… ...

Аз съм тук, пристигнах от никъде,
за да бъда море от мечти,
за да дипля и пренареждам животи
с безкрайни и всевъзможни похвати.
Раснах с младите филизи буйни, ...

Коя съм Аз се още питам,
къде е мястото ми в този свят?
Времето безмилостно отлита,
спомените връщам си назад.
Дете съм, още аз дете съм! ...

Искам да бъдем с тебе, където
пясъкът пръсти заравя в морето,
гларуси с викове носят на гръб
денем лазур, нощем млечния път.
Там на брега, дето стъпил е раят. ...