Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
373 053 резултата
ПОГРЕШЕН ГРАФИК
Автор: Борче Панов, Република Северна Македония
аз простирам дрехите на самотата
върху голата жица от спомените,
щипките упорито ми разказват историята ...
  322 
Невръстна още бях,
когато такава обич мечтаеше сърцето.
Точно същата си пожелах
в тиха нощ, под звездите на небето.
Да ме пали, аз да я отричам. ...
  217 
На Недка
Нима си миг от спомен тъжен,
останал завинаги в Иберия?
Затворени в изящна окръжност
чувствата жадуват за галерия. ...
  236  10 
Хеликоптер ни осигурява
великият умнокрасивитет!
Като слънце ще ни огрява
и ще ни носи той късмет!
Нека се радва всеки ...
  583 
През портата ми февруари влиза. В сърцето да се сгуши е готов,
облякъл е искрящо бяла риза. Кълне ми се и гледа ме с любов.
С красиви думи, знам, ще ме омае. Ще сипе вино чаша или две
и вятър – лекомислен и нехаен, в мен лудостта среднощно ще зове.
Безсъниците тихо ще валсират, часовникът ще бъде съ ...
  484  13 
Един артист ни прави на… маймуни:
С два профила се има за умник!
Със сигурност ни счита за малоумни!
Постъпва като истински циник!
Държи се с нас изцяло шизофренно: ...
  857  11  36 
  273 
Не претендирам да дам някакви велики научни доказателства по въпроса. Все пак говорим за вяра, а вярата е чувство и едва ли може да бъде доказана. Затова по-скоро ще се опитам да изложа моето усещане, логика и чувство за нещата. Така че ако мислите, че сега ще изреждам куп доказателства по въпроса – ...
  1425  82 
„Имало едно време“… Пристанище и пристан. Корист и любов.Туптящо сърце. Думи, неизречени. Съдба неизживяна. Вяра и омраза. Човечност и омерзение. Гняв и безкрясъчно минало….За да дойде това време-на признанието и истината. Удар и стон. Креватно минало и належащо безхаберие. Денят си отива. Как да го ...
  315 
набръчкаха се от
войнѝте и
сълзѝте
  171 
  549 
ДРАСКИ В ЗДРАЧА
Не по мярка скроен е животът –
зле скалъпен е, даже измамен.
Уморих се да чакам доброто.
Уж дойде. А пък вечно го няма. ...
  436 
РЕПЛИКА КЪМ БРАТЯТА МИ ПО ПОЕЗИЯ
... започва вече да ми писва едно и също всеки ден –
върху словесната си писта да се въртя като кретен,
поемам дъх – изригвам думи! – един самоубиец-кит,
и в черни насипи от гуми се врязва моят стар болид, ...
  466 
Гледам ви в очите
и те са там –
безочие, без срам
и с присмех в гърдите!
Всяка дума е премерена – ...
  455 
Усещам аромата на треви.
На рамото ми мъничката спи.
Дете невинно е затворило очи.
Сред ореол с небесните лъчи.
Докосвам плахо водопада от коси. ...
  337 
Зад маската се крие страх
и зъби се, изглежда вечен,
но той е само лепкав прах,
сред вяра в Бога е обречен.
Къде е вярата, къде, ...
  600 
Тиха нежна ноща,
Донесе си яркостта,
Звезди блещукаха,
Чак танцуваха,
Небето ясно ...
  148 
Нощта е нежна и тиха,
искам ти да бъдеш до мен,
да изгрее в тъмното надеждата за новия ден.
Нощта е особено едно чувство,
мистично и магнетично, ...
  291 
Къде изчезна, тази топлота?
Предаде се, отново се изниза,
парченца пезел с неясна форма
маниста от скъсана верижка.
Сърце за ласки ти затвори, ...
  190 
Потресаващо е ниска
културата ни популистка!
  464 
Това се случи през 1996 година. Беше чудно лято, средата на юли. С моята прекрасна годеница отидохме на море в Мичурин*, за да продължим по- рано започналия вече меден месец. Над къмпинг "Нестинарка", при едноименния залив, беше разположена голяма почивна
база на гр. Сливен, състояща се предимно от ...
  316 
Този февруари
Този февруари е толкова млад -
ту намръщен, ту усмихнато слънце,
иска да бъде влюбен галант
и цъфти на иглики пред къщи! ...
  543 
Колко много думи,
Колко малко любов,
Колко малко думи
Любов.
  442 
  710 
Ехо за малко да изпусне асансьора. В последния момент протегна ръката си и лъчите на сензора я засякоха и спряха плъзгащите се врати. С характерния си мек шепот се отвориха гостоприемно и тя влезе в просторната кабина.
Все още задъхана от бързането по дългия коридор на шестедесет и шестия етаж на ше ...
  221 
Си като светъл лъч
проникнал някак в гъстата мъгла,
друг път светкавица, пороен дъжд
и тайната ми пещера.
Си нежен повей от душата, ...
  384 
  397  10 
ЛЕД
... камък и дърво се пукат,
вредом сняг и мъртвина,
и дере луната с кука
ледената тишина, ...
  148 
Величка Николова – Литатру
Стопи се топлата ти диря като парченце тънък лед.
Къде сега да те подиря?
- Ориснико, бъди проклет!
Загубих пламенния поглед, не чувствам нежната ти длан, ...
  242 
Даваш му хляб, а те мисли за враг,
мисли какво ще поискаш в замяна.
Ходи си сам – като вълк единак,
само че сам си попада в капана.
Чуди се – как се е хванал в капан, ...
  719  11  28 
Сляпа скитнице в розова рокля,
пак при мене те моля поспри,
че да мога от теб да се стопля
с твоя пламък що вечно гори.
Ти не виждаш с очи светлината, ...
  232 
Миг трети - Заем
Готов съм всичко да ти дам,
но в заем. Утре да го върнеш.
Готова ли си на това?
Ще чакам ти да ми отвърнеш. ...
  180 
В морето где душите плуват
и аз разпънал съм платна
а мислите ми с тях пътуват
и търсят в мрака светлина.
Аз търся нещо неоткрито ...
  292 
И като съпруг,
и като годеник,
и като любовник,
не някой друг,
а само мъжът ...
  148 
В този същия миг приех Неговата заповед – да поема нова душа. В столичния град на голяма държава върху Неговата земя…
Бебето лежеше върху някога бяла постелка. Мърляво, оплескано… Няма да описвам, земните хора добре знаят колко красиво и грозно е появяването на новия човек. Бебе…
И тогава прозрях в ...
  203 
Удар в зъбите. Втори и трети,
е, звездите... Видях ги поне.
От възвишени разни поети,
ще си сложа без време чене.
Как душата веднъж не продума? ...
  226  11 
  553 
  301 
  346 
  326 
Предложения
: ??:??