Авторска песен по авторското ми стихотворение "Понякога"
Без Ай.

Ще те сънувам
като цветно ухание
на люляк в пролетен ден,
като лунно сияние,
спиращо пътя си в мен, ...

Нарадваха се хората на поредния ден
и всеки остана от него впечатлен,
но не видях аз в него нещото специално,
той е просто ден, пак тривиално...
... ...

Бързам, бързам – не успявам.
Цветница, а закъснявам!
Скоростта ми нещо куца,
къщичката ми – каруца.
Вместо двеста конски сили, ...

БЕЛИ ВРАНИ
Не чакам знаци от съдбата.
Дори не искам и да знам
какво ми предстои нататък.
Тук идваш и си тръгваш сам. ...

СЛЕД ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ
С небрежен жест – привичка твърде стара,
той угаси мъждукащия пламък.
В живота сляп за него бях цигара...
А мислех, че за гладния съм залък... ...

1. Лейди Гнустър държеше Много на полагащото й се уважение от персонала. Най-вече относно градинаря, който бе пренуден по няколко пъти дневно да й го демонстрира...
2. Пияният лорд Джордж пита градинаря.
- Ти уважаваш ли ме?
И същият... го уважи...
3. Лейди Гнустър сложи 5 саксии с фикуси в спалнята ...

Каква табела посрещала минувача при навлизането му в Селото на баба? Как жителите на последното обяснявали просперитета му? Как кметът посрещнал новия заселник в селото и какво му обяснил?... - Отговорите са в звуковия файл.
Текст и прочит: Иван Бозуков

Дошла от другата реалност,
в самотния ми ден пристана ти.
Разтвори сивата баналност
с божествените си черти.
Светът със нас се завъртя ...

Имало едно племе, мъчило се то, мъчило, та до народ пораснало от скитане се уморило, та парче от рай си откършило! С мечти го обградило, с мечти го застроило, къща да има, със сърце го бранило, от мишки и плъхове, държава го кръстили, да се знае, Тук народ има! Минали години, живот потръгнал, та и м ...

Великден наближава
и агънцата се тревожат,
и всяко се надява
да го пропусне щедро ножът...
Великден е свещен ...

При трудно заспиване помага броене на партии рециклирано реновирани и фрагментирано коалирани.
Безредие може, безродие тоже, безводие даже, безвотие не може.
Нови избори - стари несвестнейшества.
Стари безпомоществуватели - нови спастрители.
Allez, напред към назад. ...

Цветя, пчелички, птици - идилия,
красота в полето изобилна...
Полските цветя със свежия мирис,
тъй пленителни - кой не обича -
под път и над път са все усмихнати ...

Друго измерение друг свят
Телефоните не могат да подаряват
радостните изживявания от живата среща,
те са като групите, които подгряват
енергията на звездата за любовта на феновете горещи. ...

Лъжовна ли е клетвата, с която
сърцето клето, либе, ми гориш?!
В това дъждовно, буреносно лято
в душата ми като порой валиш.
Копнежът ми се стича надълбоко ...

Нямаш ли собствено мнение,
влизаш в режим обяснение,
глъхнат мечтите ти тихо,
щяха, опитаха, биха...
Чувстваш си през изумление, ...

Щом скитам се нейде изгубен, самотен...
попадам „случайно“ на теб...
и чувствам, че думите стават излишни,
когато си близо до мен...
Разменяме двамата плахо усмивки, ...

Той няма близки. Няма и другари.
Мълчи си. Не разказва своето минало...
Но привечер, във кръчмичката стара
изпива сам-самичък чашка вино.
Човешка ласка, обич той не търси ...

Към средата на декември
Гошко бързо се реши,
с цял един кашон консерви
към звездите да лети.
Почна щанги да тренира ...

Угаснаха цветята. Стана тъмно.
Главици вдигат към небето горе...
От там за кой ли път ги дебне тътен.
Тъгата ги обхващаше до корен.
А бурята докрай се разразява. ...

Увехнаха цветята. Стана тъмно.
Главици вдигат към небето горе...
От там за кой ли път ги дебне тътен.
Тъгата ги обхващаше до корен.
А бурята докрай се разразяваше. ...

Аз знам коя съм, откъде съм тръгнала,
а ум не ми и трябва. За какво е?
Очаквам чудо, свърна ли зад ъгъла,
стои си там, сияе... Само мое.
Коя не съм? – Поклонница на славата. ...

Цени, нагоре,
души, надолу,
тръпнещи,
по сласт на власт!
Разбъркани съдби, ...

И се завърнах
от мечти
обвит в мъгла на спомен
протегнах ръка
към сърце ти, ...

Като перла в мида се побирам,
истинска, бляскава, но плаха.
Като охлюв в обвивката си се барикадирам —
във всяка сянка дебне заплаха.
Бях в необятните морски дълбини, ...

Цени, нагоре,
души, надолу,
тръпнещи,
по сласт на власт!
Разбъркани съдби, ...

Част 7
Пристигаме в София.
Закарват ме почти до в къщи.
Сядам на масата.
Вадя пликовете. ...

Думи, кръвясали от пяната на езика.
Всеки месец се сипят по главата ми,
почернявайки кръвта ми.
Приемам и поглъщам, защото имам ли избор?
Реят се и се забиват в плътта ми, ...

С теб животът върви все наопаки,
непременно различен и труден.
Аз към сушата, ти към дълбокото.
Аз заспала съм, ти пък си буден.
Щом опитам да хвана посоката, ...

Група старци в един хоспис лежейки по смъртните одъри, за да убият времето което им остава на тази земя си намерили едно малко странно забавление. Те се поздравявали и честители най-сърдечно всички рожденни и именни дни с обичайните за случаите пожелания за здраве ,щастие и дълъг живот. Странна комп ...

ХАЗАРТ
Спести лъжите. Уморих се –
от чакане в студени празни дни,
от вечната тръпчива липса.
А самотата никак не сладни. ...

На кого да вярваш, значи!
Всеки кипри се с "герой"!
Ще спасява ни от злото
с меч и щит, по ред и в строй.
Смели думи все изрича ...

колчем са войнѝ -
в немилост Любовта е -
Бòже - помогнѝ

Охльо-Бохльо – стар ергенин,
рече вече да се жени.
Кака Сврака каза – има
горе, в Градската градина,
млада, лична охлювица – ...

Откровено, дъждът ми харесва,
не от вчера и не от сега,
и с дъждовните капки ме сресва,
и окъпва ме с радост, дъга,
да, дъга съм от сини копнежи ...

Носии ярки, разноцветни,
прилежно сплетени коси.
Усмивки на лицата нежни
и в погледа с безброй мечти.
Красиви, млади и свенливи, ...

Стъпките на времето са тихи.
И можеш да вървиш и ти по тях.
И няма да усетиш оня вихър,
във който има и сълзи, и смях.
На земята си застанал здраво. ...