* * *
Любовта е една надпревара. Безсрочна борба за надмощие. Една безконечна последователност от низости. Заучени машинални действия, повтарящи се всеки път отначало. Безскрупулна игра без правила, в която просто трябва да победиш. Печели онзи, който пръв разбие сърцето на другия. Опциите за изход са ограничени. И това е единствената.
Понякога ме е яд на себе си. Дори изпитвам гняв. Заради цялото си разбито сърце. Заради безкрайната си наивност, която дори бих се осмелила да нарека суета. Да, дотолкова съм привикнала с това да ти вярвам, че ако случайно някой ден се усъмня в теб, сигурно ще се почувствам като разглезено, суетно момиченце, изгубило най-хубавата си рокля.
Но от всичко най-много ме е яд, че за теб никога не съм означавала нищо повече от няколко тласъка. Навътре. И после навън. Абсурдно е, но винаги съм го знаела. А още по-големият парадокс е, че никога не спрях да ти вярвам. Вярвах ти, безспирно ти вярвах. Вярвах ти единствено защото ти беше пръв. Защото ти победи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирен Попова Всички права запазени
