Вратата се отвори и колата се напълни със стружки сняг. Жената преместваше кафеза на мястото му, когато пътника подаде замръзналото си лице към нея.
– За малко да ми видите сметката. - протри ръце, една в друга и издиша струя мъгла. Лъхна я на алкохол. – Голям студ, а? В коя посока сте?
Тя не го чу, по-точно не искаше да го чува. Да приказва каквото иска. Сигурно е по-пиян и от нея.
Той видя, че тя беше вперила поглед напред и държеше ръцете си на волана.
– За къде сте? – попита я отново премръзналия.
– За къде сте. – повтори неволно думите му, давайки си време да помисли за къде е наистина и се разсмя. – Май съм за никъде.
Той я огледа скептично. Тъмнокоса, подстригана на черта, с безизразно хубаво лице, дълго палто, къса набрала се от шофирането пола, черни чорапи разкриващи гола плът по ръбовете на дантелата им. От гледката странникът повече се смути, отколкото да я свърже с каквато и да е еротична мисъл. Беше се изправил до отворената врата, без да пуска дръжката и се чудеше, дали ...