Безсъние
Беше тъмно. Въздухът тежеше. Голямо, затворено и студено пространство. Само шумът бе постоянен... Капката се носеше стремително надолу към земята и с бясна скорост се разбиваше в камъка. Приземяването беше с отзвук и разплискване- като куршум разцепващ мишената си, разпиляващ остатъците на плътта... И това се повтаряше неумолимо всяка секунда... като камертон.
Тя плахо стъпваше- притихнала и уплашена от тъмнината. С едната ръка се държеше за скалата. Търсеше лъч светлина, който да я упъти, ала намираше само мрака, който главата ѝ мъти. Беше я страх, но вървеше напред и нито крачка назад. Бягаше от този пронизителен звук разлят... Но ароматът ѝ беше познат- гъст мокър въздух и водна мъгла. Сигурно беше в пещера. Протегна ръка напред във въздуха тъмен, ала стъпи накриво върху камък стръмен. И изпищя.
- Дека си, дѐте?- чу се глас.
- Кой си ти? Кой ме вика? Познаваш ли ме?- зашепна уплашено тя.
- Даника, дѐте! Ѐла при мене и че видиш свещта!-тя изохка, изпъшка, но продължи- Сил ...