2.03.2023 г., 6:58 ч.

42 

  Проза » Други
796 9 12
5 мин за четене

     Пътувам в автобус 42.

     Това е терапия, която преживявам всеки ден.

    Всяка болест, вероятно, ражда пороци. Като мързела. Има родени с пороци, без да са очевидно болни. Примери много – като тръгна из пазара и виждам реститути, политици, пенсионирани корумпета и банкери, ченгета и прокурори: всичките на свобода, съзнавам, че обитаваме страна на хулно житие, а не на охулено битие. Не пороците създават хората, обратно е.

     Но не за това пиша.

     Питам се: болестта рождеството ли създава, или самото рождество е болест? Лекарите – тези живодери, познават много форми на смърт, знаят донякъде от какво и как е причинена. Те нямат никаква представа за живота и затова силно се вълнуват от организма му: за тях живот без организъм не съществува. Смъртта е единствената причина за края на живота, според тях.

     Защото лекарите не лекуват, а кърпят болестта. Те не познават напълно източниците на живота; заболяването е удобен начин да признаят съвършенството на болестта и на смъртния акт като означение на своята професионална непригодност. Смъртният акт е фактура за лекарска неспособност. По принцип. Защото не лекарте определят кога започва и кога свършва животът – те могат само да го съкратят със съвети или да го продължат, ако не дават съвети.

     Животът не се лекува с рецепта.

     Така и слабият юрист търси недъзите, за да ги използва. Той работи със справедливостта и закона по същия начин, както лошият хирург – със скалпела: използва го. А всъщност едното и другото нямат собствено значение – те трябва да създадат лечение. Средство са. Скалпелът не е лекарство, негов инструмент е.

     А законът не лекува несправедливостта. Престъплението не е фактура на злото. Та кой ще я плати? Той ли, законът? 

     Или – да не дава бог, наказанието. Несъответно е.

     Опасявам се, че безчовечието не се лекува по съдебен ред. Още по-малко – със закон.

     Всички сме родени с недостатъци: генетични, вродени, новосъздадени, причинени. Така и трябва, вероятно. Защото иначе нямаше да ни има: каква е ползата от самодостатъчни? Ако питате мен, любовта ни е направила хора, не стремежът към храната, която е принудила маймуната да слезе от клона. Къде е днес любовта? На клоните – там я търсят и маймуните, и хората, и стършелите, и пчелите, и гълъбите... Любовта се качи там, откъдето е слязла. Във високото. Във въздуха, при птиците. И не иска да слиза при човеците. Или дори във водата проникна, в океаните, замърсените – всичко е любов, щом търси воля да живее. А човекът иска да владее, не да живее. За него планетата е собственост. Никой обаче нея не я информирал за това: тя дава плод, когато е необладана. На клона. Във въздуха. В морето. В сърцето.

     Като всяка любов.

     Маймуните слязоха при храната, любовта остана в клоните. Нависоко.

     Защо, съвършени вече людете, не се развиваме? Технологиите достигнаха такъв напредък, че вече може чрез телефон да направиш онова, което допреди сто години хората са правели с десет бивола, три каруци, осем кози и десет тома книги. Примерно. Човешкият живот е също тъй ограничен, какъвто е бил по времето на биволите и на козите, на каруците и на книгите в хартия. С интернет може да стигнеш до всяко кътче на света. И до нито една молекула на човека. Информацията се оказа стока, чрез която се контролира не само света, а съзнанието. И след като битът, човешкият, е вече информационно предопределен, нима е още жизнен? Плодотворен?

     Човешкият свят не е създаден или пък не е способен да живее в мир – нито вътре в себе си, нито в хармония с природата. Като охлюв – доближиш ли го, свива се в черупката си; оставиш ли го на воля – вири пипалца. Ама как да съобщиш на човека, че е охлюв. Ако е жена, ще се свие. Ако е друго – ще се навири. Охлювите са двугамни, май. Хермафродити.

    И други са като тях. Ама на жълтите павета охлюви няма. Така казват поне. То и жълти павета покрай кражбите не останаха, така че кой знае.

     Струва ми се, че станахме прекалено условно съвършени, за да бъдем безусловно потребни: искам да кажа, че спряхме да се радваме, да се възхищаваме, да се изненадваме, да се удивляваме. Овладяхме атома, себе си не, защото заприличахме на него. Озлобяхме до кръвожадност, подчинени на човешката слабост да не бъдем силни по човешки. Не виждаме клоните, но ги сечем, слезли веднъж от тях. До дънер ги сечем. Допускам, че скоро ще се заличим. Би било добре за планетата.

     Но пък има сателити, други звездни системи. Ще я наблюдаваме оттам, планетата Земя. Нима си мислите, че нас никой не ни съзира и не се присмива? Ако не са извънземни, това сме пак ние: в друго измерение. И ще се чудим: нали уж знаехме за любовта, защо позволихме тя да бъде обладана от човеци?

     Пътуващи в автобус 42.

© Владимир Георгиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хах. усмихна ме, Владимир Не съжалявай, напротив, радвай се. Малцина вече ни карат да се замислим истински, за нещата от живота.
    Ако на някой замислянето му натежава съм сигурна, че няма да се спре при теб и да те чете
  • Благодаря, SMooth. И съжалявам.
  • На човек му трябва време за подобни прозрения и заключения - пожелавам ти да имаш повече!
    Приятно е човек да се спира при теб, обаче после много замислен си тръгва
  • Мъдър текст!:

    "Овладяхме атома, себе си не, защото заприличахме на него."

    Големият въпрос е: Наистина ли овладяхме атома?!

    Поздравление, Владимире! Успешна седмица ти желая!
  • Благодаря от сърце, Силве.
  • Автобус 42 вероятно наистина действа терапевтично, ако имаш успеха никой да не те смути. Като дъжд. Машина на безвремието. И като всяка машина има свой характерен шум. Свой дух. Своя атмосфера. Тази, която му вдъхват хората в него.
    Така като чета определено , бих се повозила на автобуса в нашия град. Само че не е 42, ами единица. И в нея пътниците не стигат до всякъде. Само обикалят в кръг града. Тя има същата скорост като твоя герой - охлюва. Два-три курса(без да слизам) сигурно добре ще ми се отразят. Не съм се возила от години.
    Благодаря за хубавия, дъждовен разказ.
  • Благодаря, ИнаКалина, Красимире, Мария, Пепи, Виолета. Благодаря за любими.
  • Много харесах написаното. Сетих се за един виц. Воля да ме извиниш ако е неуместно:
    Алберт Айнщайн умира и пристига на небето. Тъй като е VIP, посреща го самият Господ: - Добре дошъл, Алберт! За нас е чест, такъв велик учен, каква велика формула измисли! А Айнщайн казва: - Остави я моята формула, аз цял живот чакам този миг, та да видя твоята формула, онази, по която направи човека. Дай да я видя, моля! Господ се дърпа: - Това са стари работи, нищо интересно няма, какво толкова... Но след дълго настояване на Айнщайн, Господ му подава едно смачкано листче: - Ето я тази формула. Айнщайн чете внимателно, изведнъж се сепва и казва: - Но, Господи, тук има грешка?! - Е, точно това, де...
  • Човек сам се вкарва в собствените си капани на зависимости: технологии, опиати всякакви и др. Животът е все по-зависим от "нещо" и отговорностите плашат и тежат, поляризацията на обществото е във възход. Познавам хора, които под въздействие на рекламите вземат лекарства без да са болни. Стресът е пандемия.
  • Вместо сутришно кафе, изпих една кана мъдрост. Не знам дали станах по-умна, но разбрах, че и аз съм от категорията човеци, дето страдат и се питат като теб: "Къде е днес любовта? На клоните – там я търсят и маймуните, и хората, и стършелите, и пчелите, и гълъбите... Любовта се качи там, отъдето е слязла. Във високото. Във въздуха, при птиците. И не иска да слезе при човеците." Натъжиха ме твоите мисли, но се опитвам да ги преглътна като хапче, а душата ми се крие някъде в мен като уплашено дете и не иска, защото е много, много горчиво това хапче...
    Благодаря ти, че написа този текст! Стискам ти ръката, мъдрецо!👍
  • Интересни дефиниции за любов и престъпление, живот, смърт, човечност. Добри попадения!
    В Сингапур например, изразяването на любов може да е престъпление. Ако някой целуне любимата си на обществено място, го грози арест и съд. А в повечето страни по света това би се посрещнало с одобрителни възгласи и ръкопляскания без някой да помисли, че се става нещо нередно, камо ли престъпление. Животът, технически погледнато, започва началото си с раждането, което лекарите могат да планират, но всъщност Творецът го стартира много по-рано. Има страни, в които е разрешено и краят му да се планира, т.е. да се изземе функцията на Господ. Лекарите са еднолични търговци по закон. Обект на търговията – здравето и животът ни. Тъща ми ми казва: Ако лекарите имаха власт над смъртта, щяха да на направят първо себе си безсмъртни.
    Охлювите са двуполови. Двугамни май са само някои от тях, тия които имат два партньора/ки/.
    Както винаги, подтикваш към размисли.
  • "Те нямат никаква представа за живота и затова силно се вълнуват от организма му: за тях живот без организъм не съществува."- и медицината стана търговия... не съвсем- защото да притежаваш, значи и да се грижиш, а човекът иска да консумира без да се напъва ... щом мозъкът е измислил технологиите, значи все пак те се нуждаят от този мозък, за да бъдат контролирани, така че напредък определно има, но не и за този, който е само потребител - на това ниво останеш ли- може само да цъкаш и си сто % зависим;
Предложения
: ??:??