ПОДЗЕМНИ МИСЛИ
Честно казано, това Северната тангента и Южната дъга са големи лотове. Ако станем газов хъб на Балканите, ще зашуми Марица. А от Искъро пак нема да има по-глибоко.
Чувам, че по примера на Варна, и в София кофите за боклук ще минат под земята. Закъсняваме – хората отдавна вече са подземни – те се движат в метро или в подлези, а на чист въздух се придвижват само автомобилите. Всичко мръсно и боклукчиво трява да е под земята, та да не замърсява автомобилния трафик.
По този повод си мисля, че Северната тангента, независимо какво е и къде е, може да мине под земята. А Южната дъга най-добре да я праснем във въздуха – нали е дъга, все пак. Че и Южна. Един лот какъв лот е, ако не е набучен в някоя скала поне на пет-шест метра навътре. За хъбовете да не говорим, от самото им име личи къде предпочитат да битуват. Пък и щом хъбът е газов, може да си представите как мирише.
Така лека-полека ще вкараме всичко под земята. Марица ще си шуми като подводно течение и ще приспива жителите на панелните подземни блокове. А Искъро ще стане още-по-глибок и ще си дълбае подземни пещери на воля като един същински Южен поток.
Подземният свят ще стане легален, защото просто друг свят няма да има. На естествена светлина ще се движат само замърсителите – автомобили, банкери, самолети, тирове, политици, танкове и бетеери. Робокопи ще ловят престъпни елементи, дръзнали да подадат нос над земната повърнхонст. Ядрените опити ще станат надземни. Животът ще се промени. Планетата ни ще заприлича на Марс – отвън ще изглежда безлюдна, а под повърхността ще кипи: живот или нещо такова. Животните и хората ще се сближат по необходимост.
Обединена Европа, съединените Индия, Русия и Китай, както и други световни присъдружни формации под флага на САЩ ще запретнат ръкави да загробят човечеството. Тангенти, лотове, дъги и хъбове ще никнат заедно с молове за животни и клетки за хора дълбоко под земните недра. По този повод скоро учените оповестиха откритието си, че на десетина километра навътре в самото сърце на земната кора се крие подземен океан с толкова много вода, че всички може да се издавим в нея. Което си е едно добро начало, ако го погледнеш отгоре надолу. На повърхността ще може спокойно да се водят световни войни с ядрени оръжия, без ние дори да усещаме какво става там горе, където всичко е мръсно, слънчево и радиационно.
Както Сенека пише до един свой приятел, че за смъртта не си струва да мислим, защото тя настъпва с всеки изминал ден, тоест, ние я изживяваме ежедневно, така и светът ще свикне да не мисли за свобода, за щастие и за любов, защото ще е зает да оцелява и да мре с всеки залез на слънцето. Е, ако го погледнете наопаки, това пък иначе значи, че с всеки следващ ден ще се раждаме посмъртно.
Защо ви пиша всичко това ли? Защото си го помислих. Пък и днешният ден вече попремина, та затова.
© Владимир Георгиев Всички права запазени