Адресирано до моето сърце
Здравей, драконче, как е хавата? Пиша ти, за да ти кажа, че най-накрая ми се освободи време да те изслушам. Много болни теми ми отваряш напоследък и дойде време да си излея душата.
Истината, мое драконово сърце, е че не ме оставяш на мира. Не може да се живее така с теб. Знам, че си наранено, знам също, че поредната кръпка, която приших, за да не кървиш, беше съвсем скоро. Запозната съм и онзи кинжал, който е забит в теб дълбоко, чак до дръжката, и седи там от толкова много време, че вече си се сраснала с него. Поименно мога да ти изброя всеки един извършител на многобройните драскотини по алената ти повърхност. Но също така знам, мое сърце, че си силно, неслучайно си драконово, и че колкото и да те боли винаги ще гориш със собствен огън, защото всичко саморасло е неунищожимо.
Може ли сега да ти разправям за моята любов? Видях го онзи ден и усетих как почна да препускаш в мен. Първо се качи в гърлото ми и поиска да излезеш, да го прегърнеш и да му кажеш колко ...