Алфа мъжкар
Бедничкият аз считах себе си за най-чудесната буква от гръцката азбука – Алфа. Първи, правех все на зодията си кеф и с гордост се размотавах с високо вдигната брадясала брадичка. Най-любимото ми занимание беше да забравям за ниския си ръст и невнушителната си осанка, и като чихуахуа сред люляци ходех... пардон, сред могъщи и в черно полирани добермани. Разбира се, тоз мой прекрасен маниер предстоеше върло да бъде разрушен и не знаех с кого работа си имам, докато не озовах се в онова място — Залата.
Затънтена сграда, боядисана в оранжево и замазана със зелено, цветът ѝ на свой ред като кора на банан белеше се. Ама аз никак си нямах идея на какви банани ще попадна там и колко ще да съм бил аз светлозелен по онези времена (и сега, драгий читателю, не съм по-различен, тъй де, ама дайте да се не отплесваме, въпреки че сигурен съм всички най- обичат луди луди скоби, щото там разбират много от сладките, солени, и драматични последствия от този сложен и многообразен авторов живот под линия. Не се преструвайте, че не е тъй!)
С първото открехване на тежката крепостна врата посрещнат бях, прегърнат, и убит на място от най-силната мъжествена миризма на тоз свят. От тоз ден аз не бях вече същият. Примигах, но твърдо рекъл си, че един боец нивга не отстъпва, пристъпих в джунглата, готов да се боря за правдата. В залата пет могъщи Зевса мълнии мятаха чак до отсрещната стена, гърмеше силен бас на фон на някаква караница (по-късно схванах, че рап музика било), и всите петима юнаци на драго бореха се за народния имидж, лъскаво облечени в така стегнати блузки, че си помислих, че днеска са взели от гаредероба на своята царица.
Никой ми не обърна внимание, а аз, такъв един дребен и много шашнат, се насочих към един заплашителен и могъщ уред на труда – лежанката. От нея, чувал бях от приятелите, вдигали били моето скромно 54 килограмово тегло. Е на, трябва да мога сам да се вдигна, за да ме не вдигне някой друг, дет се вика! Легнах аз, над мене кат остър меч се разпна металния прът, за който закачени бяха тежестите. Хванах го с дребосъческите си ръце. Брате, кво е то туй?! Не знаех аз, че то било залепено за стойката и се не вдигало?!
Явно аз, рекох си, нещо ще да съм оплескал. Озъртайки се, да не би да ме е някой от другите борци видял, се измъкнах от лежанката и, объркано оглеждайки оттук-оттам уреда, заключих, че за да е най-успешно моето представяне, ще да шпионирам някой друг войн как работи с тежестите. Престорих се на улисан дали да се мятам или не на бягащата (от кого ли бяга) пътека, но още преди да си помисля, че тя ще да избяга от мене само кат ме види, един величествен Ахил се зададе към лежанката. Моментът настана, целият настръхнах в напрегнато очакване. Ахил тежеше три пъти моето тегло, на височина върло достигаше два метра, на ширина – три, мъж борбен и величествен, силен и сигурно вечно с някоя мадама (тогаз не бях аз още женен, както споменах, бях млад и светъл... абе и сега съм светъл, и млад съм, ама тогава бях още повече тъй). Той подхвана тежестта, вдигна я с лекота ще да кажеш танцува, брате, с шал, и я завихри над главата си с победоносен кряк. От вдъхновение висях там кат изтукан.
Не след дълго новият ми най-добър приятел (скоро щеше той това да узнае) приключи с магическите си танци на величавата Елада и на силната юнашка воля и ме погледна. Ахил винаги знае мисълта на братята си по сърце. Чете я още дорде е малко бебе мисълче сред лабиринтите от мозъчните гънки. Огледа ме снизходително.
— Разбрах — каза и сърдечно се засмя, — приятел, имаш нужда от спешна помощ!
— А, не, не викайте линейка! — притесних се отведнъж.
— Виж си тая блага физиономия! Какво е туй кръгло лице? Какъв е тоя тънък бицепс? Ти плачеш, брате, за истинска юнашка помощ и съм горд да помогна на заблудено вълче да намери своя глутница! Ела, върколако!
Ревът му лъвски огласи залата, разтресе тенекиите (които отделяха съблекалните от арената) и горялата нявга дървена дограма. Всите четирима други борци се скупчиха край мене, готови да подадат ръка на брат в дистрес.
— Виж ся, първо таз муцуна — рече Ахил — не може така брат да гледа миличко. Братята сме със силни челюсти! Като крокодили!
Кимах, зяпнал в новия си наставник с преклонение.
— Затуй, сложи си долната устна над горната — той показа, изобразявайки на туй могъщо лице една Ахилова челюст — и после дай назад главата. Ей тъй! Дръж пет секунди. После десет повторения! Това е истинско упражнение за Алфа мъжкар!
Ненагледно! Качих долната устна над горната и колебливо назад отпуснах глава. Челюстта ми се опна! То действало! Сега ще да имам най-могъщата лицева част в целия град!
— След туй, тез дрехи не ги слагай повече! Не може да си на... там на колкото си години, и да те облича още мама! Братята се обличаме сами! Само в тъмносиво и черно, не ме гледай тъй намусен, това са истински мъжествени цветове!
Кимнах, малко тъжничко така. Сбогом, моя жълта блузо!
— Сега! Истинският мъжкар носи само Ве-образно деколте! Изостря чертите, засилва таз челюст, всяка жена ще ти падне в краката щом опънеш едно Ве-образно деколте на силни юнашки гърди! Истинският мъж не е нежен! Истинският мъж е звяр, неукротим, и остър!
— Да, шефе!
— Много по-ниско, ръмжащо, трябва да говориш.
— Да, шефе! — гръмко изръмжах колкото сили и пресипналост имаше в гласа ми.
— Ако иде дама след тебе, по абсолютно никакъв начин не отваряй вратата! Знам ги аз такива кат тебе! Държиш вратата за цялата армия пискливки! Но ти, приятел, не си някакво си пиколо! Ти си истински Мъж! Затръшваш вратата пред лицето ѝ, и после, я отваряш, поглеждаш изпод рунтави вежди и казваш не всеослушание “О, не те видях, добре ли си, жено” и то с най-ръмжащ глас! Разбра ли, дребен?!
— Да, шефе!! — изръмжах с все сили.
— Задължително – не носѝ торби и чанти! Казвай, че си разтегнал мощния бицепс днеска в залата! Това впечатлява жените, и те носят целия товар и мило пърхат! Освен това, никога не плащай на първа среща! И на втора, и на трета! Винаги си забравяй портфейла, разбра ли!
— Ама аз никога не си забравям портфейла...
— Ще го забравиш да не ти го забравя аз!!
Кимнах, окрилен от възможностите, които тоз свят открехваше за мене.
— Никога не се бръсни! Винаги да ѝ боде трябва!
— Аз не се бръсна, мързи ме! Само от време на време...
— Забрави! Не, не и не! Никога няма повече да доближиш бръснача до туй лице! Обръснеш ли се, ще заприличаш на мома!
— Да, шефе!
— Казва се “Тъй вярно, Алфа” А на жените винаги се вика на “жено”!
— Тъй вярно, Алфа! — изгърмя гласът ми.
— А сега, мятай се тука да те науча как да вдигаш сто килограма от лежанка!
Изтръпнах.
— Но аз не съм готов...
— Никой не е, брате, но женският народ тебе чака!
Малко по-късно окаян напуснах залата, изморен, изтормозен, но с нови жили, живителни, юнашки. Запътих се, провлачвайки крака в следобедната вялост на града, към спирката на автобуса. Тогава, помня, колата ми сърдито отказала беше да запали и сега бях на път да се натъпча в автобусеца. На спирката до мене чакаше една дама, от най-най. Дълги плитки, до кръста, мигли по-дълги от носа, тяло по-величаво от това на Света София. Отдето и да я погледнеш, ясно става ти, че тази дама е от най-прецизните.
Реших се тогаз да изпробвам наученото. Обтегнах челюст, изправих гръбнака, изпъчих брадичка и стегнах мишци... автобусът идеше, равновесен център на градски идеали, люшкал се безброй пъти по нагъчканите улици софийски, и при все това тъй гордо и мъжествено ръмжащ до ден днешен (че и още 20 години). Не кат трамваи горкички, дето с всяко ново плъзване по релсите плачеха от мъките си железни и безспирни. Тъй де!
Сега ще да е моят момент! Качвайки се в автобуса, опитах съвсем, досещате се, напразно да затръшна тъпата автоматична врата, ама тя се не даваше! Дърпах, дърпах, а жената след мене ме зяпаше в смут.
Тъй като да затръшна вратата не успях, само реших да мина на план Бе, проточих врат и изревах с все сили:
— О, не те видях, жено!
Тя толкоз бе впечатлена от моя подвиг, че да каже нищо не успя, смаяна застана на спирката като че ще ми козирува и даже си изпусна автобуса! Победа за мъжкаря!
Пред магазина, една жена (непозната ми) мъкнеше платнена торба с краставици, магданоз, копър и поне три вестника. Товарът тежък ми се видя, килваше тялото ѝ на една страна. Бавно приближих се към нея, стъпвах аз един хищник тих и незабележим, дорде се с рамото ѝ изравних.
— Бих ти помогнал, жено, но съм разтегнал жила на тоз невероятен мой бицепс вчера в залата с момчетата! Вдигахме таквиз кат вас на кутретата си!
Тя се ококори. Ех, какъв съм могъщ, рекох си и я подминах!
В магазина, на касата, една друга дама с къса поличка и две опашки си търсеше дребни, за да точно даде на касиерката. Проправих си път през тълпата и застанах зад нея. Напълних дробове с въздух и миризма на печено пиле.
— Ех, забравил съм си портфейла, мадам Пипи Дългото чорапче! — извиках.
— Моля?
— Казах, забравил съм си портфейла, жено!
— Ама вие какво искате от мен?
— Ми да ми платите супата “Маги Вкусна Чаша”, как какво?! — възмутен, изръмжах. Не можех да разбера как и защо при тая тука нещо не сработва мойта тренировка... досега тъй добре си работеше!
— Господине, ще отидете ли да изчакате реда си? — попита касиерката. Не, това да ми се случва беше невъзможно!
Не знаех що да река.
— Казах, забравил съм си портфейла, жено? — вече бях малко колеблив.
Касиерката зверски се намръщи.
— Ами тогава не си купувайте нищо!
Запретнах ръкави с недоволство, припнах... и си с празни ръце тръгнах. Нощес, докато стомахът ми самотен къркореше от мъка по любимата си супа, открих какво бях сгрешил. Цяла нощ откритието не остави ме да мигна. На сутринта, измъкнах всички свои тениски от гардероба и безжалостиво ги захвърлих през шестия етаж, право в кофата за боклука. Гологръд и натегнат, с нови шест броя плочки (за банята), се отправих към най-близкия магазин за дрехи. Деколтето ще да е било! Деколтето!
© Зигфрид В. Всички права запазени
Свързани произведения
Край фитнеса минавам днес
мъжкари, гледам, наредени,
пред тях се врътнах със финес,
а те пък жадно гледат в мене. ...
Коментари
-
Благодаря ти! 😊😊😊
-
Много непринудено разказваш, затова!
-
Миночка, благодаря ти, че си тук! Искрено се радвам, че си се смяла! 😊😊
-
Не се бях смяла така,толкова е ведро. Харесва ми!
-
Една истинска дама не пикае, тя се освежава
-
Имам, Гедеон! Ти сега Алфа ли си или Омег? Съвсем ме обърка.😁
-
А, не не, Роси, вълчица 😉 Коментарът ти ме разсмя! 😆
-
🙂🙂Благодаря, Зиги! Аз съм нещо средно между испански бик и българска коза ! 🤣 А пък повечето алфа мъже са упорити и непременно ще постигнат,това което иска жена му.
-
Роси! 🥰 Много се радвам, че си се смяла! Хммм защо ли си мисля, че си извън гръцката азбука? Нещо може би испанско...? 😉 за съжаление не знам буквите на испански, та възможността ми да се пошегувам тук замина хехе. Шегата настрана, ти си страхотна българска А Дама! 😊
-
Аз сега като нося V - образно деколте се питам : " Алфа мъжкар ли съм или Алфа женска? " Зиги, чувството ти за хумор е страхотно! Смях се с глас на разказа и на коментарите!
-
Благодаря на всички, от сърце, за смеха, който ми подарихте вчера!
ПП пък и да не остава Квазара последен коментирал. 😆😉 -
Аман днес от навлеци, дет си се титлуват мъжкари ! Тъкмо се бях зачел как Алфата вдигал тежести с муха и половина отгоре, набавял мускули и калории само с чашката на Маги, пълна с малки тайни ... а после свалял жените в градския транспорт, когато ми светна нещо кат ‘ново произведение’ на Вал, чукнах там с ясното съзнание че ще летя с птички или ще подскачам със зайчетата в гората на стихчетата .. https://otkrovenia.com/bg/proza/myjkari-izberete-bylgarskoto-ot-a-do-ya
-
Ехххх, толкова ценни и полезни съвети ! Едно таквоз мило ми стана, едно таквоз драго! Ей туй са казва истински приятели! Айде, отивам да пробвам да са изкача на душа и да пусна някоя и друга струйка. Ако всичко мине успешно- шъ кача утре в раздел "Фотография" фото-сесия от туй паметно за мен събитие- превръщането ми в истински, 100 процентов Алфа ...
-
Да не си късоглед, Квазаре?
-
Благодаря ти, Гедеоне! Енциклопедия си.
Значи по логика, прохождащите трябва да тренират в празна кофичка от кисело мляко..., преди да стигнат до мивката, де...
Много се „губим” днес, но няма лошо.☺ -
Тъй е Квазаре. Само да попитам ако се върши под душа брои ли се? Или само за мивката важи...
-
Алфа с опит в мифката никога не се пръска!
Закон на Алфамъжкаря! -
Ъъъъъ, то такова- ако пикая клекнал (ама пак в мивката, де) брои ли се Алфа :D ?
Гедеоне, ако открийш нещо за яйцата- пиши ... -
Квазар (DIMO NIC) - ХаХа! Публичната мода е в подлеза на метрото, с лице съвсем близо до стената, и се вижда само една мокра ивица как слиза надолу и прави гьол в краката!
ц ц ц
какви сме словоблудци, подмокрихме алфа страницата на Зиг! -
😂😂😂
-
Ъ-хъ, вий сте виновни, чи ми пускате разни мухи в главата . Сега Тя (вече ми беше наредено да и изписвам и изговарям името винаги с главна буква) ми забрани да си играя повече с хулигани кат' вас . И май е намислила дори още по-рестриктивни мерки (каквото и да означава "рестриктивни" )... От утре май вече ник'ви "Откровения". Само "Бг Мама" (да съм станел човек и дан' съм мислел за глупости) :D ...
П.П. Амиии, Пепи, к'ви деколктета. к'ви пет лева ?! След днешната ми издънка шъ бъркам в деколтета ( и на сякви други места) единствеено в спомените си :D ... -
е сега да не тръгнеш само да бъркаш във всяко V деколте с оправдание, че си търсиш ключа?
-
Иве, ами смей се на всичко най-добре 😆 смехът е полезен! Аз днеска останах без въздух няколко пъти от смях по коментарите!!
—
Христо, в беда ли те вкарахме, приятел? 😆 пропуснал си V-образното деколте, в него е ключът 😂 Благодаря ти!
Пак не мога да си напиша коментара достатъчно бързо еййй -
Да, ве, да! Алфа мъжкар, Мега мъжкар, Омега Квазар... Лесно ви е на вас! Пробвах са и аз да бъда Алфа поне веднъж в жалкия си живот . Отидох преди около час при приятелката ми и са пробвах най-после да я “сложа на мястото и”... Получих Алфа-шамар :D
. Сега няколко дена шъ съ храня със сламка (нищо, де-то и без това мъ мързеше да дъвча храната ). И съм наказан... Първо шъ завъртя една перaлня, после трябва да хвърля боклука и чак тогава пак може да ми разреши (знайти кой- не смея да и спомена името, чи е в другата стая и сичко чува) да седна за още половин час на компа. Ако, не мине номера- утре пак шъ пиша! Айде, банда, засега- чао от мен!
П.П. Зигфриф, сериозно. Разказа ти е страхотен и много забавен ! -
😂 Зиги, чета и не знам на разказа ти или на коментарите да се смея повече! Много вярно и забавно си описал тези "мъжкари"! Бая такива се понавъдиха...😉
-
О, Блу! 😍 Директно гологръд! 😉😆 Благодаря ти, че си тук!
-
О, Алфа! Я си сменяй профилната снимка с някоя с V деколте
-
Стойчо, много ти благодаря!! 😊
-
Зигфрид, вярвай ,доста забавно пишеш!
Оценъчното ти чувство е самоирония плюс сарказъм, преди всичко към комплексираните личности. Получило се е хем актуално, хем забавно! -
Ооо, Гедеоне, Пепи е великолепна майсторка на такива дивни сцени на въображението, че както бях паднал от стола досега, сега слязох на долния етаж.... 🤣
-
SMooth, благодаря ти, мила! Ве-образното деколте един приятел ме беше посъветвал така че не е баш въображение... 😆
Пък да ти кажа право, при мен лирическият и автора са почти 1 към 1 😂
—
Пепи!! Сега и аз си го представих 🤣 -
😅 представих си алфа мъжкар със сърцевидно деколте! 😅
-
Хаххаха, явно деколтето не е важно само за алфа женската Гледай къде бил ключът от мазето
Тез, твоите лирически живи да ги ожалиш! Евала ти за фантазията -
Калине, радвам се много, че съм те разсмял и тебе! Смехът е много важен и се радвам всеки път щом успея да разсмея някого! 😊 Пробвай V-образното деколте и упражнението за силна челюст 😉 пък и в коментарите виждаш има доста съвети хаха
—
Ох Квазаре и Гедеоне, разбихте ме от смях 😂 -
Рева от смях, Зиги!!! Мисля и аз да пробвам с V-образното деколте, че досега все умислено го раздавах, но не прокопсах особено...
-
Тъй вярно, Алфа Квазар! 😂 Хора, развеселихте ме много.
-
Хехе Гедеоне, прав си 😆 Замисленият поглед май помага с мацките 😂
ПП - Омега мъжкар - не не не мога 🤣😂😂
—
Квазаре! 😆 Сигурно гръмко си го изръмжал...
ПП. Кисела краставица 🤣
Хехе много бързо пишете не мога да смогна на тоз телефон бре! Уникални сте бре, спуках се от смях!!
—
Каролин, благодаря ти, прекрасна! Много се радвам че си се посмяла! Поздрави и на теб! 😊 -
Посмях си, доста. 😅 Благодаря ти, Зигфрид. 🤣
А, Plevel е права. Алфата по друго се познава.
А за скобите, как си знаеш, всички ги обичат, дори да не си признават. 😄Поздрави! -
Силве, аз ти благодаря, мила! 😊 А това за амишката брада... паднах от смях хаха!! 😂
—
Квазаре! Благодаря ти много! Ти поне си оформил релеф, аз си останах само с плочките за баня 🤣 Представям си как си му казал, че ненавиждаш спорта на тоз твоя треньор... 😆😅 ПП- явно е видял нещо в тебе щом всеки път ти е приказвал за спорт и ти е правил комплименти! -
Зиги, Алфата по козината не можеш да го познаеш. На мен повече ми приличат на глутница кучета, упражняващи се на самочувствие. Истинският Алфа, Зигфрид, е смел войн в живота и не му трябва да размахва щанги, за да му порасне брада като на амиш. Много ми хареса, да знаеш. Благодаря ти за настроението.
-
Хехе, ами помислих си го, преди да го кача, ако трябва да съм честен, но не бях сигурен дали искам да участвам... Малко не съм по състезанията (хаха страх ме е от спортната ми натура, да не вземе да съска на всички останали участници 🤣😂) Все пак, благодаря ти, че би ме подкрепила, Иви, много си мила! 😍
-
Ехеее....Днес май е ден на признанията.
Но този ти разказ е за новия конкурс, в предизвикателството на Марко. С радост ще те подкрепя. -
Не се притеснявай, Иви, мен можеш да ме спамиш аз обичам 😉😂 И ти мен ме кефиш, само да кажа!
-
Кефиш ме, приятелче!😂
Извинявай за спама... -
Иви, благодаря ти! Много се радвам, че съм те разсмял, честно! А за V-образното деколте - всичките ми блузи сега са такива! Освен, ам, освен може би всички други мои блузи, които не са! 😂🤣
-
Ооо! Такъв смях не помня скоро! Много ми хареса, Зиги. Изключително чувство за хумор. Браво! И... Все пак, купи ли си блуза с"V" - образно деколте?🤣
-
Хахаха Пламене 🤣 Как да ти отговоря сега... 🤣😭😂
-
😳😱....Ужас, колко е несправедлив животът ... Ам такъв въпрос - светлозеленият ти нюанс в каква тоналност е вече (без шестте плочки , моля )
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Писна ми само прозорци да отварям на разни пощи, за това тука пиша сега: този разказ с един скитник_ники, го писахме. Като ги прочетеш, ще разбереш как се пръкна и той - как почти по едно и също време сме писали сходни неща. но с различни гледни точки. Нищо не е случайно, убедена съм. Жалко, че той нещо спря да влиза тука. Много хубаво пише. Знае плам!