17.06.2012 г., 18:36

Андерсен в Дрезден

924 0 3
1 мин за четене

Градът спеше. Отдавна беше заспал. Уличните фенери рисуваха сенки върху белия сняг. Сивите къщички сякаш се бяха сгушили една в друга, предпазвайки се от студената тишина.
И само стъпките му чупеха тишината. Поредният пиянски запой, който го накара да замръкне в Дрезден. Красив град! – каза си той наум. – Празен, студен, но красив. Изпития алкохол си играеше със съзнанието му. Чудеше се къде да отседне тази нощ. Как може да няма една страноприемница в този град. Не че му пречеше да пренощува на улицата, просто студът беше убийствен.
Тогава я видя! Ето там, зад ъгъла, до голямата сива сграда. Свита на топка, изрисувана от стройния уличен фенер. 12 годишна, с коси, разпилени по ангелското ù лице. Какво, по дяволите, правеше това дете в студа навън? Приближи я, за да я разгледа от близо. Красиво дете! В краката ù лежеше празна кутия от кибрит. Куп овъглени клечки бяха разпилени до нея. А тя спеше... с усмивка на уста.
Той бръкна в джоба си. Напипа няколко монети. Ще стигнат за топла вечеря и постеля и за двама им. Погали я нежно с ръка в опит да я събуди. Усети студа, който лъхаше от нея, студ, различен от този, който излъчваше снега. Инстинктивно извади разръфания тефтер. Седна в снега, събра малкото телце в скута си и започна да пише. Не, тя никога повече нямаше да бъде мъртва. Той щеше да я обезсмърти...
„Беше толкова студено, че чак болеше от студ. Малко бедно момиче вървеше през мрака...”

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радина Стефанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • 1.„Съжалявам, ако текстът ми Ви е засегнал.” Не ме е засегнал, безразличен съм към него.
    2.„Не съм Ви принуждавала да го четете.” Вярно е, но сте го публикувала в сайт, в който се предполага, че се чете. По същата „логика” и аз мога да кажа да не четете нелицеприятните ви коментари!
    3.„Текстът е резултат от предизвикателство отправено ми от мой близък,в който (текст) аз трябвава да опиша "приключенията" на Андерсен в Дрезден ( самото заглавие съдържа иронията в себе си).” Чудесно! Надявам се приятелят ви да е бил удовлетворен от алкохолната туристическа обиколка на Дрезден от страна на Андерсен! Колкото до иронията в заглавието, не я схванах. "Андерсен в Дрезден"?... Хм... Явно нямам чувство за хумор...
    4.„Ако имате градивна критика към мен Пер Перикон моля споделете ми я на посоченият емайл.” Такова животно като градивна критика не съществува, то е оксиморон. А и не смятам, че личните пощи са за това да „СПОДЕЛЯМЕ” критиката си.
    5.„Така че - Не приемам критика, която обругава избраната от мен сюжетна линия.” Въпреки че това „обругава” ми звучи малко силно казано, а и никъде не съм споменавал „сюжетната линия”, върнете се и вижте т.2.!
    6. „В край на сметка това е художествен разказ.” Верно?!... Аааа, сега включих! Този Андерсен не е онзи Андерсен! Да се таковам в таковата! И защо реших, че действието се развива преди 150 години?! Сигурно е заради фенерите! Сега разбрах! Действието се развива през лютата зима на 2012, а Андерсен си е изпуснал самолета, заради „Поредният пиянски запой, който го накара да замръкне в Дрезден”.
    Моля да ме извините за недоразумението! В такъв случай разказът е супер! Очаквам нови такива – например „Дикенс в Банско” и „Байрон на Слънчев бряг”!
    Успех!
  • Съжалявам, ако текстът ми Ви е засегнал. Не съм Ви принуждавала да го четете. Текстът е резултат от предизвикателство отправено ми от мой близък,в който (текст) аз трябвава да опиша "приключенията" на Андерсен в Дрезден ( самото заглавие съдържа иронията в себе си). Ако имате градивна критика към мен Пер Перикон моля споделете ми я на посоченият емайл. Не приемам критика, която обругава избраната от мен сюжетна линия. В край на сметка това е художествен разказ.
  • „Поредният пиянски запой, който го накара да замръкне в Дрезден...
    Изпития алкохол си играеше със съзнанието му....
    Не че му пречеше да пренощува на улицата...
    Какво, по дяволите, правеше това дете в студа навън?”

    Ако тези изречения ги нямаше в текста, бих го определил като много добър разказ. Но...
    За съвременниците си Андерсен определено е бил „странна птица”, но в никакъв случай не е бил пияница или пройдоха, на когото нищо „не му пречи да пренощува на улицата”. А и едва ли е използвал ругатни като горната. Да не говорим, че е написал „Малката кибритопродавачка” в доста зряла възраст.
    Хубаво е, когато човек пише разкази, в които присъстват исторически личности, да се придържа поне малко към достоверността на фактите.
    Добре дошла и успех в следващите опити!

Избор на редактора

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...