Андерсен в Дрезден
Градът спеше. Отдавна беше заспал. Уличните фенери рисуваха сенки върху белия сняг. Сивите къщички сякаш се бяха сгушили една в друга, предпазвайки се от студената тишина.
И само стъпките му чупеха тишината. Поредният пиянски запой, който го накара да замръкне в Дрезден. Красив град! – каза си той наум. – Празен, студен, но красив. Изпития алкохол си играеше със съзнанието му. Чудеше се къде да отседне тази нощ. Как може да няма една страноприемница в този град. Не че му пречеше да пренощува на улицата, просто студът беше убийствен.
Тогава я видя! Ето там, зад ъгъла, до голямата сива сграда. Свита на топка, изрисувана от стройния уличен фенер. 12 годишна, с коси, разпилени по ангелското ù лице. Какво, по дяволите, правеше това дете в студа навън? Приближи я, за да я разгледа от близо. Красиво дете! В краката ù лежеше празна кутия от кибрит. Куп овъглени клечки бяха разпилени до нея. А тя спеше... с усмивка на уста.
Той бръкна в джоба си. Напипа няколко монети. Ще стигнат за топла вечеря и постеля и за двама им. Погали я нежно с ръка в опит да я събуди. Усети студа, който лъхаше от нея, студ, различен от този, който излъчваше снега. Инстинктивно извади разръфания тефтер. Седна в снега, събра малкото телце в скута си и започна да пише. Не, тя никога повече нямаше да бъде мъртва. Той щеше да я обезсмърти...
„Беше толкова студено, че чак болеше от студ. Малко бедно момиче вървеше през мрака...”
© Радина Стефанова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Съжалявам, ако текстът ми Ви е засегнал. Не съм Ви принуждавала да го четете. Текстът е резултат от предизвикателство отправено ми от мой близък,в който (текст) аз трябвава да опиша "приключенията" на Андерсен в Дрезден ( самото заглавие съдържа иронията в себе си). Ако имате градивна критика към мен Пер Перикон моля споделете ми я на посоченият емайл. Не приемам критика, която обругава избраната от мен сюжетна линия. В край на сметка това е художествен разказ.
-
„Поредният пиянски запой, който го накара да замръкне в Дрезден...
Изпития алкохол си играеше със съзнанието му....
Не че му пречеше да пренощува на улицата...
Какво, по дяволите, правеше това дете в студа навън?”
Ако тези изречения ги нямаше в текста, бих го определил като много добър разказ. Но...
За съвременниците си Андерсен определено е бил „странна птица”, но в никакъв случай не е бил пияница или пройдоха, на когото нищо „не му пречи да пренощува на улицата”. А и едва ли е използвал ругатни като горната. Да не говорим, че е написал „Малката кибритопродавачка” в доста зряла възраст.
Хубаво е, когато човек пише разкази, в които присъстват исторически личности, да се придържа поне малко към достоверността на фактите.
Добре дошла и успех в следващите опити!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
2.„Не съм Ви принуждавала да го четете.” Вярно е, но сте го публикувала в сайт, в който се предполага, че се чете. По същата „логика” и аз мога да кажа да не четете нелицеприятните ви коментари!
3.„Текстът е резултат от предизвикателство отправено ми от мой близък,в който (текст) аз трябвава да опиша "приключенията" на Андерсен в Дрезден ( самото заглавие съдържа иронията в себе си).” Чудесно! Надявам се приятелят ви да е бил удовлетворен от алкохолната туристическа обиколка на Дрезден от страна на Андерсен! Колкото до иронията в заглавието, не я схванах. "Андерсен в Дрезден"?... Хм... Явно нямам чувство за хумор...
4.„Ако имате градивна критика към мен Пер Перикон моля споделете ми я на посоченият емайл.” Такова животно като градивна критика не съществува, то е оксиморон. А и не смятам, че личните пощи са за това да „СПОДЕЛЯМЕ” критиката си.
5.„Така че - Не приемам критика, която обругава избраната от мен сюжетна линия.” Въпреки че това „обругава” ми звучи малко силно казано, а и никъде не съм споменавал „сюжетната линия”, върнете се и вижте т.2.!
6. „В край на сметка това е художествен разказ.” Верно?!... Аааа, сега включих! Този Андерсен не е онзи Андерсен! Да се таковам в таковата! И защо реших, че действието се развива преди 150 години?! Сигурно е заради фенерите! Сега разбрах! Действието се развива през лютата зима на 2012, а Андерсен си е изпуснал самолета, заради „Поредният пиянски запой, който го накара да замръкне в Дрезден”.
Моля да ме извините за недоразумението! В такъв случай разказът е супер! Очаквам нови такива – например „Дикенс в Банско” и „Байрон на Слънчев бряг”!
Успех!