АНГЕЛ РЪКОТВОРЕН
Зимата вече влизаше в своите законни права. Рядко падаше обилен, но краткотраен сняг. От голите клони на дърветата падаха мокри кичури сняг и шумно се пръскаха върху земята. Тревните площи в парка приличаха на някакъв оскъден пачуърк от жълто-зелени, черно-кафяви и мръсно бели кръпки, съшити от стъпките на минувачите по алеите. Слънцето стеснително поглеждаше между облаците, колкото да задоволи непреодолимото си любопитство. Духаше лек ветрец и беше, общо взето, приятно, но хората пресичаха парка забързано, сякаш, унесени в сметки за близки разходи.
Николай гледаше на всичко това с нескрита насмешка. Времето, по-скоро, го радваше. Преди дни беше приключил първият му цикъл на химиотерапия. Той вече беше регистриран болен и за никъде не бързаше. Не го товареха и близки или далечни спомени. Видял с нови очи света, Николай по навик индуктивно подреждаше анализ на видяното, вероятни причини, изводи, решение. А решението беше да стегне в юмрук волята си и да диша дълбоко, да ...