1.01.2025 г., 8:23

 Архангели - 1

603 0 0

Произведение от няколко части

1 мин за четене

Поредният напрегнат ден. Всички в офиса работим тихо, бързо и интензивно. Погледнах ги - най-добрите, истински професионалисти. 

Най-страхотният екип, който можете да си представите. В аулата беше тъмно, само синкавата светлина от хилядите монитори, осветяваше напрегнатите ни лица и блеснали очи. Системата, с която работим със своите милиони компоненти, модули и комбинации е невъзможна за осмисляне от нормалните хора, а и не е нужно. Все пак имаме честта и привилегията да служим на най-могъщата организация в този свят - Бюрото за Превенция, Протекция и Наказания. 

Работя тук откакто се помня. Не че се оплаквам, но през годините работата става все повече и повече. 

Клиентите ни се множат прогресивно. А екипа намалява. Откакто от екипа изпадна и Лу, нещата наистина станаха много трудни. 

Аз харесвах Лу. Всички го харесвахме. Особено Михо. Бяха най-добри приятели. Докато Шефа побесня и го изгони. После нещо в Михо се пречупи. Омразата, която замени обичта му към Лу, беше пословична. 

А Лу… Лу се побърка. Побесня. Сега работи против Бюрото и против Шефа. 

И това ни създава много проблеми. Лу беше най-изобретателният и най-хитрият измежду нас. Обикновено успяваме да му противодействаме, но не винаги. Все пак той беше част от Бюрото и предвижда всички наши ходове. 

Но пък ние сме много и сме екип - Михо, Габи, Рафи, винаги мрачния Азу, Сари и всички останали, най-могъщият екип, който можете да си представите.

 

*****

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

следваща част...

© Живко Димитров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...