1.01.2025 г., 8:23 ч.

 Архангели - 1 

  Проза » Разкази
178 0 0
Произведение от няколко части
1 мин за четене
Поредният напрегнат ден. Всички в офиса работим тихо, бързо и интензивно. Погледнах ги - най-добрите, истински професионалисти.
Най-страхотният екип, който можете да си представите. В аулата беше тъмно, само синкавата светлина от хилядите монитори, осветяваше напрегнатите ни лица и блеснали очи. Системата, с която работим със своите милиони компоненти, модули и комбинации е невъзможна за осмисляне от нормалните хора, а и не е нужно. Все пак имаме честта и привилегията да служим на най-могъщата организация в този свят - Бюрото за Превенция, Протекция и Наказания.
Работя тук откакто се помня. Не че се оплаквам, но през годините работата става все повече и повече.
Клиентите ни се множат прогресивно. А екипа намалява. Откакто от екипа изпадна и Лу, нещата наистина станаха много трудни.
Аз харесвах Лу. Всички го харесвахме. Особено Михо. Бяха най-добри приятели. Докато Шефа побесня и го изгони. После нещо в Михо се пречупи. Омразата, която замени обичта му към Лу, беше пословична.
А Лу… Лу ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

» следваща част...

© Живко Димитров Всички права запазени

Предложения
: ??:??