Архангели - 1
Multi-part work
-
588Prose » Short stories
-
481Prose » Short stories
-
516 3Prose » Short stories
-
Prose » Short stories
-
449 1 3Prose » Short stories
Поредният напрегнат ден. Всички в офиса работим тихо, бързо и интензивно. Погледнах ги - най-добрите, истински професионалисти.
Най-страхотният екип, който можете да си представите. В аулата беше тъмно, само синкавата светлина от хилядите монитори, осветяваше напрегнатите ни лица и блеснали очи. Системата, с която работим със своите милиони компоненти, модули и комбинации е невъзможна за осмисляне от нормалните хора, а и не е нужно. Все пак имаме честта и привилегията да служим на най-могъщата организация в този свят - Бюрото за Превенция, Протекция и Наказания.
Работя тук откакто се помня. Не че се оплаквам, но през годините работата става все повече и повече.
Клиентите ни се множат прогресивно. А екипа намалява. Откакто от екипа изпадна и Лу, нещата наистина станаха много трудни.
Аз харесвах Лу. Всички го харесвахме. Особено Михо. Бяха най-добри приятели. Докато Шефа побесня и го изгони. После нещо в Михо се пречупи. Омразата, която замени обичта му към Лу, беше пословична.
А Лу… Лу се побърка. Побесня. Сега работи против Бюрото и против Шефа.
И това ни създава много проблеми. Лу беше най-изобретателният и най-хитрият измежду нас. Обикновено успяваме да му противодействаме, но не винаги. Все пак той беше част от Бюрото и предвижда всички наши ходове.
Но пък ние сме много и сме екип - Михо, Габи, Рафи, винаги мрачния Азу, Сари и всички останали, най-могъщият екип, който можете да си представите.
*****
© Живко Димитров All rights reserved.
