RainaVakova
431 2760
26.01.2018 г., 14:28 ч.

Автопортретът на Жардел 

  Проза » Писма
808 7 5

За какво ми е картината, Жардел? -

Вярно, че си я рисувал на халоперидол,

на гърба на лятото

с последната светлина, 

която ти е останала.

Нали откакто доячките на змии

те вързаха с усмирителницата,

тази картина стана безсмъртна?

- Какъв автопортрет,  Жардел?-

Някакъв непознат иска да ми подари

очите си вместо прозорец:

"Тези очи не са мои. Тези очи са кучешки,

подарък за една конспирация...

Тайни са, тайно гледат и имат тайни..."

 

Мразиш ме, когато се страхувам.

 

- Как да те забравя, Жардел?-

Двойник си на белия лебед, 

който ме съди.

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • 🍀
  • Рени, почувствах се като художник с разнищено от ЦРУ досие – разнородни асоциации, интрига, отсенки на любовна тъга, а накрая и този бял съд... Супер!
  • Не разбирам, защо този чудесен текст е в раздел проза, след като представлява чистокръвна поезия. "Картина, нарисувана на гърба на лятото, с последната останала светлина", "Двойник на белия лебед, който ме съди" и това особено чувство, което събужда в душата на читателя цялата творба, ме кара да я сложа в Любими. Поздравление, Райна! Много ми хареса.
  • „Някакъв непознат иска да ми подари
    очите си вместо прозорец...”
    Светът, видян през чужди очи, колкото и странен да изглежда, допълва представата ни за него, макар и наблюдаван от необичаен ъгъл...
    Както винаги си вярна на себе си – оригинална, нестандартна, безкрайно чужда на обикновеното, баналното!... Поздрави за което!...
  • Загадъчно, оригинално и красиво! Поздрави!
Предложения
: ??:??