Бахур
БАХУР
Сега, да се разберем: не става дума за онова мезе, дето се прави от свинска глава, черен дроб, кръв, грацмули, бял джигер, парчета кожа (понякога дори с четината) и др. субпродукти, а за нова национална доктрина. Как тъй ли? Ами ей тъй:
Дойде Грозданича в кафенето и го рече: „Не се търпи веч, брадъри и не се!”
Естествено не му обърнахме внимание, щото, от как се помним, то нищо не се търпи. Той обаче, не ни почерпи по една малка мастика, а продължи с аргументи:
- Десните са леви, левите десни, царят ни агент, а евродипломатите ни хвалят, че сме отглеждали »гнили ябълки».
Изгледахме го като „ръбест камък” (чакъл) и му го забихме въпросът: «и какво сега»?
- Партия – изблещи ни се Грозданича и добави – с нова национална доктрина.
- И каква ще ни е партията?
Тогава той рече думичката „БАХУР” и разясни: - „Българска асоциация за хуманен и устойчив растеж”.
Варимезът рече: - Аз го обичам, дори и да не е добре сварен.
Севдалинчето (барманката) – Аз пък, щото е дебел и гърчав.
Начо Папазов пророкува, че е: «Добра идея срещу марките „АББ” и „ГОРМ”, чийто бахури били менте».
Аз пък не го казах, но пък си го помислих: «Прав е Грозданича, бахур ни трябва, голям, дебел и гърчав... щото тия гърла дето са зейнали срещу страната ни от юг, запад и от североизток, с тънко карначе не засищат се”!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лордли Милордов Всички права запазени
