Случи се много, много отдавна. Не помня точно годината, но май беше края на седемдесетте на миналия век. Имаше важно събитие. Третата вълна емигранти от Италия към "демократичния" останал свят беше в разгара си.
Леля ми Фоска, вуйчо ми Масимилиано заедно с цялото си семейство емигрираха в Канада.
И по този повод, както повеляват вековните традиции, трябваше да се състои прощален обяд с останалите живи роднини. А те бяха многобройни. Все още...
Обяда беше организиран и проведен в един известен и безумно скъп ресторант в центъра на Рим.
Както подобава за такива важни събития.
Кристали, сребърни прибори, фин порцелан, изискана обстановка, любезни келнери с безупречни униформи и кухня, на която могат да завидят кралски особи. И простосмъртни. Като мен - тъмен балкански невъзпитан субект, попаднал случайно в луксозната обстановка.
Няма да се спирам подробно на менюто, включващо пъдпъдъци в масло и други екзотични блюда. Ще спомена, че сребърните прибори бяха строени безупречно като римски л ...