Бележка в любовната квартира или защо избягах презглава
Не мисли, че те мисля! Харесва ми да плуваме заедно, да те подушвам точно преди да звъннеш на вратата. Харесва ми начина, по който ми показваш, че съм специална, без да правиш нищо специално. Обичам да ме привличаш, докосваш, обичаш... Пет пари не давам обаче какво правиш в „послето”. Къде и с кого. Харесвам факта, че щастието ти не е моя грижа, че в мига, в който затвориш вратата, забравям за теб и подхващам следващия си проект с вдъхновение. Истината е, че те срещнах в деня, който бях нарочила за среща със самата себе си. В онзи миг някак се пропуснах, но ето че минаха три дни. Моментът вече е друг. Заставайки сама пред себе си, докато стоях тук и топях ягоди върху устните си, се видях в тази или друга стая да чакам ден след ден. Видях как ми ставаш важен, по-важен от самия живот... И се уплаших. Това е единственото, с което мога да те успокоя, бейби: Затова и ти казвам: Винаги, когато пропуснеш среща с мен или някоя друга - не се сърди, не трещи излишно... Използвай възможността да се се срещнеш с теб самия! Сещаш се, че днес няма да дойда. Можеш да го преживееш като тенекия, а може и да го видиш като възможност. Изборът е изцяло твой.
p.s. Изядох всичките ягоди, можеш да си отвориш шампанското!
Целувки, бейби... и не ме мисли!
© Росица Младенова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Забавно е. Заблудите на младостта, нейната самоувереност, страх, тенекии и ягоди накрая. После нещо се променя, но това става ясно в следващия епизод.
-
Хах, приятна изненада! Поздрав!
-
Добро, но съвсем не неочаквано послание, нали... Имаш добро писателско въображение
... хареса ми .
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
