7-ми март:
Дъщеря ми е родена на този ден. Вече изтича. Наближава полунощ. В хотелската стая съм. Гледам телевизия и пиша в дневника си.
Нещо се е случило. Лошо. Коварно. Извънредна емисия новини. Властта се обръща към нацията. Спешно. Говори някакъв генерал. Не помня как се казва. С прискърбие, печална физиономия и траурен тон той съобщава, че сме нападнати от неидентифицирано, смъртоносно и невиждано по мащабите си зло. Не нашите мащаби, а световните. Зараза. Вирус. Нищо не съм усетил. Не съм, защото опасността е невидима. Вече болестта е извършила покушение. Двама са пострадали. Има жертва. Започна се...
Преди няколко дни, същият човек с пагони, заяви публично, че този грип няма да стигне до България. Как да вярваш на такъв войник? Нищо не е случайно. Приятел е на премиера...
8-ми март:
Една дама ме изигра. Излъга ме на собствения си празник. Не я познавам лично. Приятелка от социалната мрежа. То там кой с кого не е?! Направо оргия...
Трябваше да пея в ресторанта ù. Два часа преди д ...