25.08.2021 г., 18:46  

 Безразлични хора Първа част

1.2K 0 5

Произведение от няколко части

1 мин за четене

Всеки се ражда адски сам. И умира адски сам. Цената на страданието е известна само на онзи, който живее или поне се опитва. Но цаката е да вярваш, че е истинско или да се преструваш, че вярваш, че това е така. Така оцеляваш. Но в душата си ще усещаш пламъците на Ада, а дори и много по-страшни неща. Ще носиш белезите на осквернената си душа. А какво всъщност представляваше Ада? Това беше стълбата надолу. Виждаш необясними образи. Чуваш странни звуци. Сънуваш кошмари, пратени ти от свръхестествени създания, които искат да контролират емоциите ти, за да пият енергия. Да, енергията беше валутата на живота на онзи свят. И това беше една доста мръсна тайна, която обаче се знаеше от посветените. Мнозина бяха минали точно по този път, който не беше никак обещаващ. Във Вселената имаше начин да се манипулира времето и с това се занимаваха определени създания, като всеки един от тях беше защитен от специална къща. Те се наричаха Лоу манипулатори и бяха особена раса, а техният единствен господар беше Омнейър. Онзи, който не допускаше никакви грешки при лоу манипулацията имаше право да си построи собствена къща, която да го защитава от омнизаконите, и само най-добрият можеше да премине отвъд градската бариера.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

следваща част...

© Атанас Маринов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хмм, интересно наистина! Ще чакам да видя какво ще стане по-нататък.
  • Интересно начало.
  • Зарибяваш а Добър подход. Да видим какво ще е продължението. Дано да е като "мострата" стегнато, по-малко описание, повече съдържание
  • Всъщност това е началото на разказа.
  • Странен текст. Нищичко не разбирам. Може би е защото не съм имала такива преживявания

Избор на редактора

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...