Стъпка - едно, две, три и отново стъпка - едно, две, три и завъртане. Животът ни е танц, който ние сами определяме накъде да поеме и какъв да е.
Ние израстваме по различни начини - преживяваме своите извисявания и падения, а какъв си ти ли?
Всъщност, ми напомняш за един от онези аристократи - да, същите, които са научени да получават всичко наготово - пари, известност, блясък, щастие. Същински бохем - момчето на всички, техният любимец. Самодоволна усмивка, ангелски поглед, самочувствие до небесата, искащ да има всичко. Танцьор, научен да стъпва толкова леко, че само със стъпки да пленяваш сърцата на момичетата. Ти беше научен да си играеш с "принцесите" - онези прекрасни порцеланови кукли с прави коси и изкуствени усмивки, ти, мили мой синеочко, колко време се захващаше с тях? Седмица, месец? Оставяше ги с празни погледи, след като ти омръзнеха... За теб се носеха легенди - градския бохем, който получава всичко. Момичетата умираха за теб, а момчетата те мразеха. В кой момент се промен ...