Стъпка - едно, две, три и отново стъпка - едно, две, три и завъртане. Животът ни е танц, който ние сами определяме накъде да поеме и какъв да е. 
  Ние израстваме по различни начини - преживяваме своите извисявания и падения, а какъв си ти ли?
  Всъщност, ми напомняш за един от онези аристократи - да, същите, които са научени да получават всичко наготово - пари, известност, блясък, щастие. Същински бохем - момчето на всички, техният любимец. Самодоволна усмивка, ангелски поглед, самочувствие до небесата, искащ да има всичко. Танцьор, научен да стъпва толкова леко, че само със стъпки да пленяваш сърцата на момичетата. Ти беше научен да си играеш с "принцесите" - онези прекрасни порцеланови кукли с прави коси и изкуствени усмивки, ти, мили мой синеочко, колко време се захващаше с тях? Седмица, месец? Оставяше ги с празни погледи, след като ти омръзнеха... За теб се носеха легенди - градския бохем, който получава всичко. Момичетата умираха за теб, а момчетата те мразеха. В кой момент се промени всичко? В онзи момент, в който се появи тя. 
  Зададе си въпроса - кое е това момиче? Изглеждаше ти толкова различна от "принцесите" - някак нереална, но и прекалено истинска в твоите очи. Красива и непокорна, за теб тя беше глътката свеж въздух, някаква странна тръпка, към който ти имаше влечение. Не можеше да я разбереш, бе променлива като вятъра, неспокойна като бурното море, с очи като огън и дяволита усмивка - за теб, онова момиче, беше  сътворение на дявола, неговата дъщеря, която превземаше всичко, без да се притеснява от последствията.
  Ти полудя, сякаш се сблъска с ада - великият бохем, който не можеше да получи вниманието на непокорната - егото ти страдаше, а сърцето ти се разбиваше на милиони парченца всеки път, щом тя погледнеше друг.
  А тя ли? Каква беше нейната цел? Досещаш ли се? Да, да, тя наистина искаше да те съсипе. Мразеше такива като теб - надувки, които си мислеха, че светът е в краката им. Непокорната се бореше с точно такива като теб. Всички се влюбваха в нея и накрая тя ги сваляше на земята, като отново ги превръщаше в хора, но ти бе различен. 
  Дяволитото момиче опитваше какво ли не, всичко, за да те повали, но така и не успя. След което изчезна от живота ти, точно както се беше и появила - от нищото.
  Мина доста време. Запозна се с различни момичета, но просто ти така и не се промени - продължаваше в същия дух. И в един неочакван момент животът те сблъска с една прекрасна "наивница". Ти си помисли, че ще я оплетеш в мрежите си и успя, но всичко това бе лъжа. Докато вие, господин Бохем, си мислихте, че сте спечелил играта, това "наивно" момиче ви победи. И в точно онзи миг, когато ти я погледна в очите, видя онзи изгарящ огън, абсолютно същия както в очите на непокорната красавица, която ти не спечели. Да, това наистина беше тя - непокорното момиче, което ти обикна, без да знаеш какво е любов.
  Ето докъде се докара, бохеме - градската легенда, която беше пленила толкова много сърца и не знаеше какво е любов, се влюби в едно обикновено, но истинско момиче, което ти припомни какво е да си човек. А ти веднъж завинаги остана в историята на града, като момчето, което получи незаслужена любов.