Бог вдигна разтревожено глава.
- Какво става? Какъв е тоя шум? Тук е Рай, а не АД…
В краката му кацна малко ангелче, прикрепвано от мощен серафим…
- Боже мой, що…
- Казвай! – строго нареди Той и по бляскавото Му лице премина мрачна сянка.
- Пред вратата се тръшка в истерия някакъв от Земята…
- Аман от тия! – рече Господ и се намръщи – Много на сериозно се вземат – даже си въобразяват, че са Моя постоянна грижа… Измислили си едни… Та, какво прави оня, казваш?
- Боже мой ,що…
- Докладвай направо!
- Крещи, че бил богаташ, честен и покръстен, редовно внасял пари за милосърдие, вдигнал цяла черква в някакво село, подкрепял две духовни училища… Изобщо, вика – що пари инвестирал, а сега свети Петър искал да го прани в Чистилището…
Бог сви вежди. Божествената мисъл светкавично озари Божествения му лик…
- Дал пари, викаш… Инвестирал в задгробния живот… Прав е, прав е…
Сведе гневен поглед и вдигна ръка:
- Да му се върнат всичките пари – до грош! С лихвите! А него пратете в Ада…
© Георги Коновски Всички права запазени