Царското семейство във "Весела дружина"

В периода 1933 – 1947 година в България излиза „Весела дружина“ – седмичен вестник за деца и юноши. Редактори са Асен Разцветников, Емил Коралов и Ценко Цветанов. В него сътрудничат много известни и забравени днес поети, писатели и художници. Тематично вестникът е съобразен с възрастта на читателите. Публикуват се разкази и стихотворения, приказки и легенди, романи, поучителни басни от наши и чужди автори. Последната страница пък винаги е заета с картинки, игрословици, скрити картинки, списъци с наградени деца, които са отговорили правилно на поставените загадки. Озаглавена е „Игри и забави“. Почти във всеки брой има текстове, посветени на нашите герои от революционните борби за национално освобождение – Паисий Хилендарски, Васил Левски, Христо Ботев, Панайот Волов и др. Много от публикациите са насочени към патриотичното възпитание на децата.

Тема, която вълнува и деца, и възрастни по това време е темата за царското семейство и най-вече Цар Борис Трети и наследника му Симеон Втори. В един определен период във вестник „Весела дружина“ се появяват актуални публикации за българския Цар и царските деца. В тези публикации нашият Цар Борис Трети е представен като силен, мъдър и обичан от народа си владетел. В тях се разказва за неговата грижовност към народа, за усилията му да запази мира и стабилността в България по време на трудните години на Втората световна война. Тези материали го описват като добър цар, който винаги се грижи за доброто и бъдещето на децата.

В публикациите царица Йоана е представена като нежна и мила майка, обичаща своята фамилия и народа. Подчертава се нейната грижа за децата и нейното търпение, както и участието й в благотворителни и социални дейности.

Повече материали са посветени на малкия княз Симеон. В тях се разказва за неговите игри, интереси и мечти. Представен е като мил и смел малък човек, който един ден ще стане добър цар като своя баща. Подчертава се важността на образованието и добротата, които трябва да притежава един бъдещ владетел.

1941 – 1942 година

Първата публикация, която открих, е в бр. 3 на стр.1 от годишника на вестника за учебната 1941-1942 година. Материалът е озаглавен „Престолонаследникът Симеон Княз Търновски“ и е от поетесата Елисавета Багряна. От нея научаваме, че на 16 юни 1937 година сутринта над София се разнесли 101 топовни гърмежа, които възвестили, че българският народ се е сдобил с горещоочаквания престолонаследник. Радостта на народа се превърнала в истинско ликуване. Търговците затворили магазините си, учрежденията преустановили работа, разпуснали учениците. Народът се сипнал по улиците към двореца. Мало и голямо тичало натам. Всеки искал да поздрави Царя и Царското семейство.

Когато Царят се показал на дворцовия балкон, гръмогласно „ура!“ разтърсило въздуха. Шест дни народът минавал през градините на двореца, а Царят приемал сърдечните поздрави и благодарял на народа. Престолонаследникът бил кръстен с вода, донесена от свещената река Йордан. Било му дадено името Симеон, Княз Търновски.

Накрая Ел. Багряна пише: „Българският народ вярва горещо, че историята на България ще се повтори. Както през царуването на нашите древни царе, баща и син, Борис и Симеон, българското царство достигна своя златен век, така и през царуването на днешния мъдър цар Борис Трети и неговия син, бъдещ наш цар Симеон, България ще достигне своя нов златен век.“

Следващата публикация за царското семейство е в бр.8 стр.3 от същата 1941-1942 година. Нейн автор е Асен Разцветников и е озаглавена „Гости“ /По случай именния ден на Н.В.Царицата/. Разказва се за втория ден на Коледа в сиропиталище „Родина“. Две сирачета Милка и Русанка си говорят, че само при тях не идват гости, защото си нямат никого. Но късно след обед при тях идва Н.В.Царица Йоанна с малката княгиня Мария Луиза. Те раздали на децата сладкиши, бонбони, шоколад и играчки. Милка получила книга, а Русанка – кукла. Милка казва: „Ха, видиш ли? И на нас дойдоха гости, и за нас имало кой да си спомни, Русанке!“ И децата продължили да разговарят с Царицата и малката Княгиня.

И от двете публикации се вижда голямата любов на българите към Царското семейство и надеждата, която възлагат на него.

1942 – 1943 година

В брой 18 на страница 3 от вестника за учебната 1942-1943 г. откриваме кратко съобщение, озаглавено „Първият високопланински параклис“. В него се казва, че членовете на софийския клон на Юношеския туристически съюз са построили на Витоша на 1730м височина параклис в памет на загиналите за Отечеството туристи. Били изразходвани 250 000 лева. Негово Величество Царят пръв дал щедрата си материална подкрепа. Освещаването се е извършило на 1 ноември т.г. в Деня на Народните Будители и параклисът носи името на Свети Иван Рилски.

В брой 22 на същия годишник е публикацията на Ненчо Илиев „Животът на царските деца“. Тук навлизаме в домашните подробности на семейството. Царят е задомен от 12 години и има прекрасни дъщеря и син. Разказва се, че след раждането на Княгиня Мария Луиза в София пристигнала майката на царицата – италианската кралица Елена. Тя присъствала на Богоявленския молебен и на парада на войската на площад Александър. Първородната българска княгиня била кръстена и миропомазана от Българската православна църква. Кръстник на първата българска княгиня на Третото българско царство е председателят на Народното събрание Александър Малинов. Кръщаването на княгинята по обредите на Православната църква още повече съдейства за единението между цар, народ, църква и войска. Но с раждането на многоочаквания Престолонаследник на 16 юни 1937 година и възвестяването му със 101 топовни гърмежа народната радост минава всякакви граници.

По-нататък се казва, че в жилите на Престолонаследника Симеон, Княз Търновски тече благородната кръв на най-знаменитите династии заедно с чисто славянската кръв на един храбър народ.

Бурните народни манифестации след раждането на княза остават паметни, особено в столицата. Народът от всички класи и възрасти се понася към двореца. Софийският кмет произнася тържествена реч, на която Царят развълнувано отговаря така: „ Драги мои съграждани! От сърце и душа благодаря както от името на жена ми, така и от мое име, за вашите тъй мили чувства, които ме дълбоко трогват и искрено вълнуват. ... Молителствувам Всевишния да даде крепко здраве на моя син, за да може един ден с преданост, вярност и любов да служи на българския народ в дни на мир и благоденствие и в дни, когато България сигурно и спокойно ще крачи към своя всестранен щастлив възход! Да живее България!“.

Шест дни народът от околните села се трупал около двореца и безкрайни групи с музики, хора и танци минавали през дворцовата градина и възторжено поздравявали Царя и Царското семейство. Най-много се чувала песента „Край Босфора шум се вдига,

Лъщят сабли, щитове.

Ето, Симеон пристига,

Воеводи си зове...“

Народът поднася своите подаръци. Селяните с пленителна непринуденост поднасят агънца, козленца, теленца, погачи, детски играчки и какво ли не още. Миньорите от Перник подарили красив кон. Царят получил хиляди поздравителни телеграми от най-видни европейски държавници. От всичко се вижда, че българинът е предан и привързан към своята династия, в която съзира постигнат своя блян: да се върне към славните героични времена на българските древни царе. Династията е върховен символ за българския народ, а брилянтът на този символ ярко заблестява чрез особата на новородения Престолонаследник Симеон, Княз Търновски.

Раждането на Престолонаследника било ознаменувано с пускането на свобода четири хиляди затворници, с опрощаване на стари данъци и глоби, с повишаване с по една единица бележките на успеха и поведението на учениците в България. Царят отпуснал за благотворителни цели и за народни трапези над един милион лева.

В чест на Престолонаследника чиновете на войската купили и подарили на родната авиация самолет и го нарекли „Симеон, Княз Търновски“. Износителите на тютюн също събрали пет милиона лева за купуване на самолет.

На 21 юни радио София устройва тържествена вечер за Престолонаследника. Пред микрофона говорили първият министър Георги Кьосеиванов, министърът на войната генерал Христо Луков и наместник-председателят на Светия Синод.

В брой 23 на страница 1 и 3 на вестника за 1942-1943 година четем продължението на разказа за живота на царските деца, озаглавено „Кръщението на Престолонаследника и зачисляването му във войската“. Създадена е Прокламация, части от която ще цитираме: „Водим от нашето бащинско желание да посветим нашия възлюблен син и Престолонаследник Негово Царско Височество Симеон, Княз Търновски, още от зората на неговия живот в служба на Родината и да му създадем условия да расте и укрепва в нашето съзнание, че като български войник и гражданин нему принадлежи свещената длъжност да защитава Отечеството, да брани неговата свобода и да се жертва за неговата независимост: ...зачисляваме Нашия възлюблен син и Престолонаследник Негово Царско Височество Симеон, Княз Търновски в списъка на 6-и пехотен Търновски на Негово Величество Цар Фердинанд Първи полк с чин подпоручик, като същевременно го назначаваме за шеф на 19 пехотен Шуменски полк, шеф на Първи армейски артилерийски полк и шеф на 3-и конен полк.

Като предаваме в редовете на нашата храбра войска Нашия възлюблен син и Престолонаследник, ние желаем тя да го приеме в средите си със същите чувства на вярност и преданост, с каквито сме привикнали да се чувстваме сами Ние между нея, и да възпита от него един храбър войник, доблестен вожд на Родината и доблестен пазител на българската чест и слава.“

Тази царска прокламация е прочетена на 27 юни от министъра на войната генерал Христо Луков в двора на Военното училище в присъствието на Негово Величество Царя. Младите юнкери и войниците полагат клетва, а Царят произнася напътствена реч. На царската реч отговаря военният министър генерал Луков, който завършва така: „Драги търновци, честит да ви е новият подпоручик!“

От цяла България селски и градски общини, различни дружества и кооперации се надпреварват да поднасят подаръци на Престолонаследника. По този повод дворецът обявява следния позив: „По случай рождението на Н.Ц.В. Престолонаследника, Техни Величества Царят и Царицата получават много съобщения от общини,