Имало от едно време един цар. Той не бил обикновен, средностатистически цар, а напротив, бил необичаен цар.Първо този цар имал подчинени царе. После той нямал царски палат, където можеш да го откриеш колчем звъннеш на звънеца, или потропаш на портата. При него нещата били точно наопаки. Ако някой искал да го открие, самият цар разбирал и сам го откривал, ако разбира се така е решил. Повечето царе, да не кажа всички, в почивните си дни ходели на лов за бекаси, играели крикет, или просто си лентяйствали сред лакомства и вино. Но този цар, в тези дни навестявал своите дворци. А той имал много дворци, пръснати навсякъде и странно как успявал да ги навести всичките. Срещал се със своите царедворци, разглеждал конюшните, градините и парковете, оставял подаръци и давал заръки. Във всички дворци много го обичали. Това също било доста необичайно за цар, не мислите ли? Но не всички го обичали еднакво.Имало и такива на които не им се нравели неговите посещения. И знаете ли защо? Защото трябвало да чистят! А защо се налагало да се чисти, ще попита някой? По две причини. Първо понеже било мръсно и второ понеже не подобава един цар да гази из боклуци и смрад, и то в собственото си царство.
Царят, като повечето царе, бил строг и справедлив. Но този цар, понеже бил необичаен, освен строг и справедлив, бил и милостив. Та дълго търпял немърливостта на своите царедворци, като деликатно, чрез посредници ги учел на това, как трябва да поддържат дворците.
Имало основно три вида дворци. В първите, денят на царското посещение, бил истинска тегоба. Цяла седмица, царедворците гуляели, цапали моравите с боклуци,къде чистели, къде не, но накрая преди денят на царя, започвало голямото чистене до късно посред нощите. Но понеже боклукът бил толкова много, все някъде из алеите и разкошните чимшири се търкаляла, я празна бутилка, или висяла найлонова торба, а някъде имало дори и забравено препълнено кошче.Понякога дори и по дрехите на хората в двореца имало по някое и друго леке. Усмивките по лицата на уморените царедворци, били изкуствени и напрегнати. Сърцата им не били радостни, а някак натежали от срам и умора, а царят, виждайки това, тъгувал. Понякога се налагало,дори да порицава някои от тях за упоритата и постоянна немарливост.
Другият вид дворци, били такива в които боклуците били по- малко и се изривали всяка вечер. Тоест чистело се начесто. Ето защо дворците били доста изрядни, а дрехите на царедворците били прясно изпрани. Те,обаче, отново били уморени и напрегнати, от този тежък труд и борба с тия боклуци и не посрещали с пълна радост своя Цар.
Третият вид дворци били най- малобройни, но най радостни. В тях почти нямало боклуци. Просто царедворците не цапали и най- много било да вкарат пясък и кал в дворците, нещо което бързо било оправяно, със стирката за под.Там витаел постоянно един особен дух. На чистота. И всичко било някак лесно и леко. Дворците блестели в целият си блясък. Царедворците, засмени, радостни и с весели сърца копнеели за царската визита и за голямото пиршество на отрупаната с гозби трапеза, а сетне царят оставял на всеки чудни подаръци.
И да не забравя, имало и един четвърти вид дворци. Там царят не ходел. Тоест не влизал. Винаги заставал на портата със своята свита и само по смрадта на разлагащи се отпадъци вътре, разбирал че посещението е невъзможно. Там въобще никой не чистел. Всичко тънело в мръсотия, а така наречените царедворци ходели облечени като клошари, брадясали, мръсни и пълни с въшки. Най - много на портата да се покажел някой все още годен да седи на краката си, и да се взира дълго в царя опитвайки се да разбере кой е насреща. Тия дворци не съществували дълго във времето. В един момент, царят пращал своите войски и те ги разрушавали, изгаряли мястото и го заравняли, като там оставала само трева.
Не след дълго, царят решил, че е вече време за устройването на едно гигантско царство, където имало само един дворец. Така и сторил. В това царство нямало дори прах. Дворецът бил от чисто злато и улиците му били застлани със скъпоценни камъни. Нямало нужда никой да чисти, а всички имали по една блестящо бяла дреха, която била специална и не можела да се изцапа. Всичко било така прекрасно, че не може да се опише, а трапезите били толкова отрупани, че ги подпирали отдолу със златни колове, да не би масите да се огънат и преобърнат. Певците пеели славни песни за царското величие и времето напълно спряло.Така царството съществувало и съществувало и съществувало и още съществува. Всъщност няма как да престане да съществува, защото било вечно! Хората в него били вечни и тук нашата история приключва, а и няма какво друго да се добави, понеже не можеш да напълниш препълнена каца с мед, или да допълниш преливаща бъчва с вино.
© Лебовски Всички права запазени