Царят, сиромахът и бялата сова - II

- Ваше Величество,  дошъл съм да сватосам дъщеря ми с принца. - казал сиромахът.

- Но, как така си дошъл? Аз съм цар, а ти какъв си? Бос си,  живееш в просешка колиба.  Синът ми е живял в охолство и е задължително и момичето, за което ще се ожени, да живее в богат дом. Утре сутринта, като се събудя, искам да видя от балкона на стаята си, че имаш дом, не по-малък от моя. Ако не го изпълниш, ще ти отрежа главата, а дъщеря ти ще взема за слугиня.

Прибрал се нажален сиромахът в бедния си дом. Разказал на жена си и дъщеря си какво поискал царят. Дъщерята само се усмихнала и поръчала:

- Заведете ме там, където  намерихте яйцето!

Сиромасите завели девойката  в двора  и я оставили сама пред полога. Тя  затворила  очи и изрекла :

- Нека тук, за една нощ, се издигне дом, двойно по-голям от царския.

Изпод сламата на полога, земята се отворила леко и от малка, с размерите на напръстник вратичка заизлизали  мравчици и бръмбари, всеки носел нещо на гръб. Малките зидари  започнали градежа. Цяла нощ работили. Щом първите  лъчи огрели балкона на двореца, царят излязъл да види  дали беднякът е изпълнил желанието му.  Пред очите на царя засветили кулите  на двойно по-голям дворец от неговия. Фасадата му била украсена с  разноцветни мраморни  плочи, скъпоценни камъни и цветя. Плеснал   с ръце от изненада и  поръчал на стражите да доведат  сиромаха. Явил се той пред царя, поклонил се и казал:

- Ваше  Величество, виждаш, че  дъщеря ми също се буди  в балдахинено легло, в дом по-богат от твоя.  Да я доведа ли да я оженим за сина ти?

- Ще я доведеш, ама  ако ми донесеш  цветето, което не мога да отгледам в градината  си. Аз няма да ти кажа кое е. Ти сам го открий и ми кажи защо, когато дойде време да цъфти, то почернява и пада преди да е разцъфнало. Ако не изпълниш това, ще ти отрежа главата, а дъщеря ти ще взема за слугиня.

Бедният мъж обещал и се прибрал отново с наведена глава. Разказал  на жена си и дъщеря си желанието на  на царя. Девойката се усмихнала и отишла пак в двора. Откъснала две перца от опашката на петела. Зашила  по едно на ръкавите си. Завъртяла се  както часовникът, отброяващ минутите. Превърнала се отново в сова и литнала. Стигнала до чудна планина. Различен сезон лежал по склоновете ù. От едната страна пеели птици, танцували цветя, а  от другата димяли коминчета, хвърчали снежинки.  Кацнала на върха на планината. Там двойка великани  поливали  едно облаче. На него цъфтяла бяла  роза, само с един цвят. Совата се завъртяла и пак станала момиче и се примолила:

- Братя,  булка ме искат. Сватбено цвете в косата си трябва да сложа. А по земята всички цветя бързо вехнат. Знаете ли защо?

Великаните се намръщили, но  се смилили над молбата на девойката. Откъснали розата и я  закичили в сплетената плитка на  момичето.

- Червеи гризат корените им. - казали великаните и отпратили девойката.

Преобразена на птица, прелетяла до царския дворец. Влязла през открехнатия прозорец в стаята на  спящия цар. Оставила  бялата роза на възглавницата, до главата му.

Събудил се царят и видял цветето. Извикал сиромаха пак при себе си. Преди да изпрати баща си, девойката станала пиле и влязла в торбата на баща си. Явил се сиромахът, с торба на рамо, поклонил се.

- Виждам, - казал  царят - че си намерил цветето, дето не мога да отгледам. Но защо увяхва, знаеш ли?

- Червей го яде, преди зазоряване, затова почернява.

Зарадвал се царят на отговора  и попитал:

- А знаеш ли защо съм цар аз? Защо ти си бедняк? Защо за мен е срамно да дам сина си за дъщеря ти? Защо до моя палат растат тополи, а  пътят до църквата е гол?

Беднякът се почесал, отворил незабелязано торбата, за да чува какво му говори совата.

- Ваше Величество, ти си цар, защото като червея гризеш душата на бедните. А аз съм беден, защото слушам червея, а не  сърцето си... Срамно  е да да дадеш сина си на дъщеря ми, защото колкото умна и работна е тя, толкова разглезен и мързелив е той. До твоя палат, като си се родил, родителите ти са засадили тополи, за  да израстеш мъжествен и честен, да станеш добър владетел, че славата ти да стигне до слънцето, до Бог. Но ти си се отдал на славата си, на постигнатото и затова си забравил да посадиш тополи до църквата и за твоя син... Вяра не си дал на сина си.

Царят се намръщил, защото няма хубава истина. Но харесал отговора  на бедняка и  повелил да извикат сина му, да вдигнат сватба. От торбата изхвръкнала совата. Завъртяла се и пак станала момиче.

- Ваше Величество,  - казала девойката – самотата е червей, който  прояжда сърцето. Ще науча сина ви да знае как да подхранва цветето, за да не почернява, преди да е разцъфнало... И охолен дом не му е нужен за това.

Оженила се девойката-сова за принца и от тогава, мъдро  и с любов  го учи да отделя същественото от дребното, за да не познае  що е бедност в сърцето...