31.10.2009 г., 12:44

Цената на благородството

1.2K 0 3
2 мин за четене

 Студен мрачен ден. Есен е. Листата са красиви.
Толкова шарени, нападали около дърветата.
Не е ли това един прекрасен ден, да изляза от собствената си дупка.
Някак отново сам, сам с птичките на площада.
Прекрасно е да харесваш лошото време,
сам си и се чувстваш единствен.
Сядам на пейката, изваждам скицника и молива.
Да рисуваш пейзажа е благородно,
да го гледаш и да му се наслаждаваш в тази тишина.
За момента всичко ми се струва безгрешно.
Моментът е невероятен, не може да се опише с думи.
Затова и се опитвам да го нарисувам...
Мъча се, мъча се, но не успявам да уловя онази невинност...
Спокоен съм, нищо не може да ме разстрои.
Винаги в такова време, на такова място се сещаш.
Сещаш се за добрите хора, за любезните, за хората,
които се опитват да създадат нещо стойностно,
които винаги са честни и винаги са готови да ти помогнат.
Задаваш си въпроса -  Щом е толкова прекрасно,тогава защо си сам?
Може би това е цената на благородството и невинността - самотата.
Може пък да си заслужава, да рисувам пейзажа и единствените живи
същества около мен да са гълъбите - най-умните птици на Света.
А щом съм уловил момента, значи всичко е наред и аз мога да бъда доволен.
Убеден съм, че денят ми е бил стойностен, убеден съм, че съм постъпил правилно.
Ако любовта ми е най-голямата грешка, то животът ми също е грешка.
Хубаво е да обичаш, хубаво е да са те обичали.
По-хубаво щеше да е, ако всичко беше вечно.
Казаха ми, че няма незаменими хора и ме излъгаха.
Опитвах се да заменя един ангел с друг.
Това е толкова противоположно.
Няма лек от загубата на любим човек, дори и при появата на друг.
Ако можеше Господ да даде крила и на мен, щях да пътувам с гълъбите.
Да пътувам, надалеч, надалеч,  нямаше да се спра.
Песента звучи и аз я чувам - витае някъде и с времето.
Сърцето ми омалява, сълзите напират, но аз ги спирам с гняв.
Мъдрите хора казваха - истинските мъже не плачат.
Достойно е да се бориш, да се бориш за любовта
и дори да не я спечелиш, не губиш достойнството си,
защото си се борил - искрено и честно, а това само по себе си е благородно.
Непринудено, малко инстинктивно с много чувство, картина е завършена,
а пейзажът си е все тъй същият, както го помнят и предците ни.
Ако бяха тук. Щяха да кажат - така беше, така си остана и така ще бъде винаги.
Тогава аз ще се изправя пред тях с високо вдигната глава, с ръка на сърцето,
ще призная че съм живял и съм се борил за любовта си достойно, искрено и честно.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Андрей Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ако любовта ми е най-голямата грешка, то животът ми също е грешка.
    Ако можеше Господ да даде крила и на мен, щях да пътувам с гълъбите.
    -----------------------------------------------------------------------
    Харесах! Успех!
  • хареса ми
  • Бих искала и аз, като теб да извадя скицника и молива, да седна на пейката и да русвам

Избор на редактора

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...