Студен мрачен ден. Есен е. Листата са красиви.
Толкова шарени, нападали около дърветата.
Не е ли това един прекрасен ден, да изляза от собствената си дупка.
Някак отново сам, сам с птичките на площада.
Прекрасно е да харесваш лошото време,
сам си и се чувстваш единствен.
Сядам на пейката, изваждам скицника и молива.
Да рисуваш пейзажа е благородно,
да го гледаш и да му се наслаждаваш в тази тишина.
За момента всичко ми се струва безгрешно.
Моментът е невероятен, не може да се опише с думи.
Затова и се опитвам да го нарисувам... ...