16.04.2025 г., 16:08  

Чернова

430 1 2
3 мин за четене

 Ставах винаги в четири... Тогава, когато целият свят бе заровил носа си във възглавницата. Подгряваха ме поне час, преди голямата работа... Цял ден щях да обикалям града и да дишам праха на живота... Колко чист бе светът, когато се събуждаше... Птичките чуруликаха, слънцето погалваше уморените къщи, като майчина милувка...

Ето и първата ми спирка... Втората, третата, десетата... Всеки ден в мен влизаха хора и независимо от това, къде бяха тръгнали, не преставаха да ме оплюват, да ме цапат, да ме блъскат и въпреки това пак да имат нужда от мен... Е, имаше и такива, на чиито лица виждах усмивки, радост, смях... Те бяха предимно влюбени или просто млади хора, необременени още от истинското лице на живота. Гледах ги скептично с единия край на окото си и се връщах отново и отново, сякаш да се уверя, че ги има...

Толкова много хора, толкова много хора минаваха през мен, всеки ден, толкова години... Хора. Толкова различни, а всъщност еднакви до болка. Счупиха стъклата ми... Вече не виждах, както преди, когато бях по-млад... Блъснаха ме. Бях в ремонт един месец. Цялото ми тяло беше смачкано, като прочетен вестник.

Веднъж няколко пияни тийнейджъри изпочупиха всичко в мен, рязаха, огъваха, тъпчеха... Но и от това се оправих. Лошото дойде, когато моторът се развали. Не искаше да работи повече. Умори се. Нямаше никакво желание да бъде поправен. И все пак го оправиха. Казаха, че щял да изкара още няколко месеца... Мамка им, защо не ме оставят на мира?! Да ме изхвърлят в моргата... Там ми е мястото. Но не! Те искат още и още, и още! Докога?! Докато стане нещо лошо на пътя, тогава ще търсят под вола теле, но никога няма да се погледнат в огледалото... Тъжен съм. Много съм тъжен. Тъжен и стар. Сам съм. Сам, сред хиляди хора...

А искам да съм сам. Искам. Колко мръсен е светът, когато денят свършваше... Птичките се прибираха по гнездата си... Слънцето обличаше розовата си нощница и се приготвяше за сън... Само хората отново жужаха с усти, не спираха да замърсяват дъха ми... с лошотия и егоизъм... Колко болка има по света, Господи?! Колкото болка, толкова и простотия...

Кой ражда болката, Господи?! Погледнете в огледалото... Прибраха ме в гаража. Най-после ще остана сам, поне за няколко часа... Сам в тъгата си, в умората си... И този път ще приспя болката някак си... Ще си почина. Нощта ще ме гушне, ще ме стопли от студ и аз ще потъна в нищото в блаженство...

Тъкмо се бях унесъл в мечти, когато чух познат шум... а после и спирачки. До мен паркира още един, като мен. После втори, трети, пети... Гаражът се напълни целия. Не можех да повярам. Не, това не е истина! Нямаше да бъда сам, по дяволите! Фаровете ми се замъглиха. Не, нямаше мъгла... Не валеше и дъжд, мамка му! А от очите ми избягаха сто хиляди сълзи, сякаш държани в затвор... Полудях! Моторът ми заръмжа... Огледах се отново. Навсякъде беше пълно, навсякъде... Но не само в гаража, а и извън него... По улиците, по всяко свободно място, бяха паркирали стотици, хиляди, като мен... Гледаха ме, а не ме виждаха...

Зад очите им нямаше нищо... Тъгата беше им взела достатъчно...

Върнах се в себе си...

И се замислих...

Кое беше по-гадно, мамка му?!

Да съм сам и тъжен или сам и тъжен сред всички сами и тъжни автобуси..

 

 

https://www.youtube.com/watch?v=uJls9qHed2Q

 

Кой ражда болката /Лили Иванова

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анахид Демирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Като не си заложил на файтон или рикша пак добре.. хе-хе..
    Но, виж, боклукджийски камион честно беше по-добрата идея, метафорично...
    Мерси, Жоро.
  • Заложих на боклукджийски камион в началото, ще си призная честно.
    Но изборът ти си е по-добър, признавам и това!
    Като махнем метафоричната маска...
    Изборът ми е сред любими хора и бърз финал...
    Но кой ли ме пита?...
    Поздравявам те.

Избор на редактора

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...