Ирина се събуди както обикновено, рано сутринта. Направи си кафе и се доближи до прозореца на малката кухня. Погледна навън, след което се обърна и отиде до календара, закачен на стената. Премести квадратчето и се усмихна. Беше осми март. Толкова време чакаше този ден. Днес щяха да й звъннат приятели и роднини да честитят празника. И тя, като всеки човек, обичаше внимание. Отпи глътка от кафето и отново погледна през прозореца. Беше светло. Денят ставаше все по-дълъг, а слънцето поздравяваше всеки, който се бе осмелил да стане рано. Ирина чу шум от съседната стая, в която спеше четиринадесетгодишният й син Боян. Погледна часовника и наведе глава. Как й липсваха дните, в които будеше сина си. Колко скоро беше това. А сега, сега вече той се събуждаше сам. Минаваше през банята и тогава влизаше в кухнята. Не бе усетила силата на времето, пред което хората бяха безсилни. Боян почука на вратата, отвори я и влезе в светлата кухня. Усмихна се и се приближи до майка си. Спря до нея и каза:
-Чес ...