КимДжаксън (Боряна Христова)
96 857
21.07.2022 г., 17:01 ч.  

 Четиринадесетата година 

  Проза » Разкази
1090 3 31
Произведение от няколко части
17 мин за четене
Отново е късна есен, отново слънцето залязва, а ситни капки дъжд отново мокрят лицето, косата и анцуга ми докато тичам по плажа. Вече четиринадесет години не пропускам спортуването по залез. Макар, че от слушалките на айпода ми звучи любимата рок музика, която винаги успешно ме пренася далеч от реалният свят, всяка вечер нещо не ми дава мира и не спирам да се взирам в морето, да наблюдавам всеки човек и всичко случващо се наоколо. Не искам да пропусна нещо. Не искам да пропусна някого. Докато тичам не осъзнавам тревогата си, нито ми се струва неуместен огледа, който правя. Когато входната врата се затвори зад мен и седна на любимата си пейка, в добре поддържаната ми градина, до басейна, тогава често си казвам: „Ето, отново го правиш. Какво очакваш? Да спасиш някого ли? Това ще я върне ли при теб?“ Винаги си отговарям отрицателно и влизам в добре обзаведената си, почистена до блясък, толкова голяма и толкова тиха къща. След хладният душ се отпускам на любимия си диван, паля си любимата ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

» следваща част...

© Боряна Христова Всички права запазени

Предложения
: ??:??