Човечност
Измръзвам, гладен съм, самотен съм, имам нужда от грижа и любов, но няма. Все пак на кого му пука за едно мършаво, старо куче. Преди години, когато бях младо, жизнено куче, бях пазач и бях щастлив. Остарях, обаче и хората ме изхвърлиха, казаха :
- Това е само куче, то няма чувства...
Дълго скитам из улиците сам и съм щастлив, ако намеря някой дребен кокал из човешкия боклук. Омръзна ми вече, нямам сили и воля да се боря с уличния живот. Просто ще легна на пътя и ще чакам някоя кола да ме блъсне, на никого няма да липсвам. Малката ми мечта е някой ден да бъда човек, да мога да се грижа сам за себе си, да имам задължения, думата ми да има значение. Някой ден може би... но този ден е по-скоро мираж в самотната пустиня.
Легнах на пътя и зачаках нещо да ме блъсне и да ме избави от мъките ми. Един камион мина, но уви - той се спря пред мен. От него излезе един побелял старец, който приклекна, погали ме и каза:
- Не е ли малко студено, друже? Хайде ела, вкъщи е по-топло. Той ме взе със себе си и ме прибра. За първи път в живота си разбрах, че най-важното не е да си човек, а да си човечен!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Денис Метев Всички права запазени
