Човекът
Произведение от няколко части
-
1748 1Проза » Други
-
1270 1Проза » Други
-
1366 1Проза » Други
-
1253 1Проза » Други
-
1489 2Проза » Други
-
1199Проза » Други
-
1394Проза » Други
-
1491 1Проза » Други
-
1404 1Проза » Други
-
1270Проза » Други
-
1377 1Проза » Други
-
1420Проза » Други
Откакто съществува, човекът размишлява главно за три неща: Вселената, човека и обществото. Представата му за тях, трите, съставлява неговия мироглед, а общият мироглед е най-важният цивилизационен и обединителен компонент за всяко общество.
Малкият човек – творение на природата, е част от голямата Вселена и тук всичко е ясно; кой е причината – кой е следствието; кой е властелинът – кой е подчиненият? Поради това, човекът и обществото не бива и не трябва да се противопоставят на Вселената – на природата, защото сме в един "отбор" с нея. Но, във взаимоотношенията между човека и обществото нещата не стоят така.
Голямото общество е творение на малкия човек, но пък човекът е част от обществото и не е много ясно в наше време (вече или все още); кой е причината – кой е следствието; кой е властелинът – кой е подчиненият? Това е хилядолетният въпрос на човечеството, който трябва да решим отново днес, пак ние, тук!
**********************
За връзката между човека и природата, за човека, като част от еволюцията на земната материя, можем да научим от мнението на древните мъдреци за самата еволюция, която се извършва в отвесна и водоравна посока: „Диханието става камък, камъкът – растение, растението – животно, животното – човек, човекът – дух, а духът – бог”.
В това определение са посочени седемте основни стъпала от развитието на материята в пространството около земното ядро, в отвесна посока. На всяко стъпало "ври и кипи" от борба за жизнено пространство и оцеляване, което води до промените, които трябва да настъпят в рамките на всяко еволюционно стъпало, като подготовка за следващата велика крачка.
Моля, обърнете внимание на следната последователност: животно – човек – дух. Това е нашата преходна същност днес. В нас битуват и трите. Превесът на една от тях ни определя като личности, а сборът от личности съставляват облика на всяко общество. Поради това древните са ни завещали и повелята: "Човече, опознай себе си и ще опознаеш Вселената и Боговете".
През различните етапи на еволюцията, в животинския свят се отварят последователно различен брой прозорци – сетива. Човекът днес, е една невероятна лаборатория. За да обменя сведения с околното поле, той има седем прозореца към света и само чрез тях се съобщава с действителността. В различно време и на различни места те са наричани различно: седемте прозореца, седемте заключени врати, седемте печата, седемте пътя и др. Човек, на когото е затворен дори и един от прозорците, не би могъл да се справи в живота без помощта на другите.
По възходящ, еволюционен ред, заедно с нашите телесни органи с които ги възприемаме, те са: вкусът – устата, мирисът – носът, топлината – кожата, звукът – ушите, светлината – очите, полето – душата, знанието – умът. Това е за нас светът. Друго няма.
Еволюирайки милиони години, човекът е достигнал съвременния си "съвършен" образ. Ако решим да го опознаем, колкото и "сложен" да ни се вижда на пръв поглед, обобщавайки цялата му "сложност", ще установим, че се състои от три "части" – тяло, душа и ум.
Имайки предвид тялото, душата и ума, личните човешки права и задължения, дадени ни от природата са пет:
- На живот.
- На бит.
- На възпроизводство.
- На духовна удовлетвореност.
- На творческо дръзновение на ума.
Първите три – телесните лични права, са неотменими. Те са генетично заложени и възложени на всеки отделен човек и никой, нито друг човек, нито обществото, не бива да го лишава умишлено и безпричинно от тях.
Първото лично, неотменимо право и задължение на човека, като творение на, и част от природата, е да пази собствения си живот и живота на своето семейство, с всички възможни средства и начини, включително и с оръжие, включително и да убива, ако се наложи!
Знам, че за убиването ще има хора, които ще възразят и то абсолютно убедени че са прави. Че ние не трябва да убиваме, че само обществото (съдът) може и трябва да решава вместо нас, кое – как.
Обществото днес е лишило човека от тава естествено природно право, което е генетично заложено в човека, в майката и бащата. Отнемайки ни това право, обществото ни отнема не само естественото лично човешко право, но и правото да бъдем животни, да сме живи, защото всяко живо същество има това неотменимо телесно право и се ползва от него.
Второто лично и неотменимо право и задължение на човека, като творение на, и част от природата, е да поддържа и продължава собствения си живот и живота на своето семейство, с всички възможни средства и начини. Включително и да краде, да граби и да убива, ако се наложи, за да се нахрани и да осигури условия за своето съществуване и за съществуването на своето семейство!
Знам, че ще има хора, които ще възразят за кражбата, грабежа и убиването и то абсолютно убедени че са прави. Че ние не трябва да крадем, да грабим и да убиваме. Че само обществото (чрез законите) може и решава вместо нас, кой има право да се ползва от природните и обществени блага, за да съществува.
Но, обществото днес е лишило човека от тава естествено природно право, което е генетично заложено в човека, в майката и бащата. Присвоявайки и контролирайки цялата околна природна среда, обществото ни отнема не само естественото лично човешко право, но и правото да съществуваме, да бъдем животни, да сме живи. Защото всяко живо същество има това неотменимо телесно право и се ползва от него.
Третото лично и неотменимо право и задължение на човека, като творение на, и част от природата и неин съратник, е да се възпроизвежда. Заради това, природата е създала двата пола и генетично е заложила в тях стремеж за любовна връзка с човек от другия пол. А изпълнението на първото и второто лични права, след появата на резултата от прилагането на третото им лично право – детето, ги задължава да останат неразделни цял живот.
Нашата троичност – тяло, душа и ум, не е всичко, което ни определя като личности, а и останалата част от цялата наша "сложност".
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Борис Балкх Всички права запазени
