Отдавна човекът гледаше нагоре към Луната. Откакто се помнеше, мечтаеше да стъпи на нея. И през целия си живот се стремеше да я достигне.
Когато един ден най-сетне се качи, откри, че там няма нищо. Човекът искаше да се върне на Земята, но вече нямаше сили. Тогава той легна в прахта и каза на Луната:
“Защо ли гледах към теб, като земята е хиляда пъти по-красива?”
А Луната мълчеше…