Той беше ниско и грозновато момче. Лицето му бе нашарено с младежки пъпки, дрехите му бяха омачкани, а косата му вечно беше разпръсната на много посоки, все едно току-що е станал от сън. Беше бедно момче. Родителите му едвам свързваха двата края, а в общество, в което се цени изцяло материалното, оцеляването му бе почти невъзможно. Но той се отличаваше с нещо от неговите заможни връстници. Той бе непрестанно усмихнат. Докато богатите му съученици ненавиждаха живота, той беше щастлив дори и без пукната пара в джоба си. Търсеше щастието в дребни работи. Всяка сутрин той ходеше на поход в планината, а вечер гледаше залеза на едно приятно местенце, отдалечено от градската обстановка. Беше вечно сам, въпреки таланта му да е постоянно усмихнат. Хората го гледаха с презрение заради отчайващия му вид, но той равнодушно приемаше всяка обида и критика. Веднъж, след училище, бедното и щастливо момче тръгна към онова отдалечено местенце, където наблюдаваше красивия залез. На ъгъла го пресрещна синът на кмета, който беше негов съученик. "Ей, бедняк" - подхвърли подигравателно кметското синче. Момчето му се усмихна и най-уважително го поздрави. Богатото момче не успя да приеме, че беднякът ще излезе от спора по такъв нагъл начин и продължи с обидите. Но на всяка негова обида, усмихнатото момче отговаряше с усмихва.  Как е възможно да си щастлив, при положение, че нямаш пукната пара в джоба и освен това изглеждаш отчайващо. Никой няма да те хареса. Дори и работа няма да си намериш, защото си грозен. Ти си жив мъртвец, крещеше заможното момче. Ние имаме пари, обикаляме Европа всяка седмица и освен това всяка вечер вечеряме в скъпи ресторанти. Аз трябва да съм щастлив, не ти! Ти трябва да плачеш, да показваш на хората положението си. Аз трябва да се усмихвам. Бедното момче го гледаше, но не престана да се усмихва. Мразя те, крещеше богаташчето. Щастието се крие в парите. Ти нямаш пари - логично е да не си щастлив. Но защо, попита момчето. Аз всяка сутрин ходя рано в планината, докато ти все още спиш. Вечер, докато ти вечеряш в скъп ресторант, който дори вече ти е омръзнал, аз гледам залеза. През ваканцията, докато ти обикаляш страни, които си виждал хиляди пъти, аз работя на полето. Да,  вярно е, не печеля много. Но се чувствам щастлив. А ти щастлив ли си с купищата пари, които имаш подарени. Твоят живот е толкова подреден, че дори не намираш смисъл в него. За теб парите са подарък, който ти не цениш. И затова ги харчиш безразборно за неща, които дори не харесваш, но просто трябва да ги имаш, за да се отличаваш от бедните. Ти се страхуваш от бедността, а аз се боря с нея. Но парите не са главен фактор за щастие. Човек може да бъде щастлив и без пари. А твоето щастие в какво се крепи? Можеш ли да бъдеш щастлив един ден без пари? Кметското синче  заплака от ярост и блъсна бедното момче. То падна на улицата и се озова под гумите на една засилена кола. Богаташчето продължаваше да реве и да обижда бедното момче. Но дори и премазано от колата, то продължаваше да се усмихва.