Цикъл кратка лирическа проза - "Целувки светлина" - Чай за душата
2.Чай за душата
Обичам да пия чай в студените зимни утрини или вечери. Слагам в старомодния чайник билки, които носят дъха на лятото, и чакам водата да кипне. Изсипвам ги нежно в чашата със синя роза - очаквайки да се случи онова чудо, което да върне разходката в планината през август въпреки намусения зимен ден зад прозореца.
⸺ И ние искаме – обаждат се писмата и снимките в албумите.
Сядам с ароматната чаша чай срещу прозореца - да виждам очите на планината. Разгръщам кутията с оцелели писма – от моята баба, от мама, от дъщеря ми, от моя любим, от ученици, които някога съм дарила с искрица от моето огънче…
⸺ Чаят е много хубав – прошепва душата ми. – Мирише на обич.
Старите албуми ме връщат в близкото и далечно минало. Хубаво е, че още можем да извадим хартиени снимки и да ги подредим в албум. Така нашите внуци ще могат да се разходят там, където сме били преди време; да видят усмивките ни, когато и ние сме били деца.
⸺ Може ли още една чаша чай? – моли душата ми.
И аз отварям следващото писмо; разгръщам следващия албум… Душата ми се усмихва доволно. Подаръците без плът – моите спомени, са най-хубавият чай за нея и тя се усмихва щастливо въпреки студеният вятър навън.
©Илияна Каракочева (Ина Крейн)
из книгата "Мисли без плът"
издателство "Велесконсулт" - 2018 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Илияна Каракочева Всички права запазени
