21.01.2024 г., 9:52 ч.

Цикъл кратка лирическа проза - "Целувки светлина" - Чай за душата 

  Проза » Други
144 0 4
1 мин за четене

2.Чай за душата

Обичам да пия чай в студените зимни утрини или вечери. Слагам в старомодния чайник билки, които носят дъха на лятото, и чакам водата да кипне. Изсипвам ги нежно в чашата със синя роза - очаквайки да се случи онова чудо, което да върне разходката в планината през август въпреки намусения зимен ден зад прозореца.

⸺ И ние искаме – обаждат се писмата и снимките в албумите.

Сядам с ароматната чаша чай срещу прозореца - да виждам очите на планината. Разгръщам кутията с оцелели писма – от моята баба, от мама, от дъщеря ми, от моя любим, от ученици, които някога съм дарила с искрица от моето огънче…

⸺ Чаят е много хубав – прошепва душата ми. – Мирише на обич.

Старите албуми ме връщат в близкото и далечно минало. Хубаво е, че още можем да извадим хартиени снимки и да ги подредим в албум. Така нашите внуци ще могат да се разходят там, където сме били преди време; да видят усмивките ни, когато и ние сме били деца.

⸺ Може ли още една чаша чай? – моли душата ми.

И аз отварям следващото писмо; разгръщам следващия албум… Душата ми се усмихва доволно. Подаръците без плът – моите спомени, са най-хубавият чай за нея и тя се усмихва щастливо въпреки студеният вятър навън.

©Илияна Каракочева (Ина Крейн)

из книгата "Мисли без плът"

издателство "Велесконсулт" - 2018 г.

© Илияна Каракочева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Латинка-Златна! Поздрави с обич!
  • "Старите албуми ме връщат в близкото и далечно минало. Хубаво е, че още можем да извадим хартиени снимки и да ги подредим в албум. Така нашите внуци ще могат да се разходят там, където сме били преди време; да видят усмивките ни, когато и ние сме били деца." - Така е.

    Благословена вечер, inakrein (Илияна Каракочева)!
  • Благодаря! Поздрави!
  • Като кратка Андерсенова приказка.
Предложения
: ??:??