На попрището жизнено в средата

                                                           сред мрачен лес се озовах.

                                                                                 Данте Алигиери, „Ад“

                                                                                     Хадес, наши дни

   Персефина висеше с главата надолу от тавана в Стаята за мъчения, окачена на въже от сухожилия на велоцираптор, люлееше се неистово и плюеше срещу стената.

  Сътвореното все не ú харесваше. Тя се опитваше да го заличи с точен изстрел на плюнката, но  не успяваше. Това я вбесяваше.  

 Зеленолюспестата затворничка се люшкаше все по-силно, но от тези смехотворни усилия само разтегна собственото си сухожилие и се сдоби с огромна цицина на главата. Накрая се отказа и се прицели в отсрещната стена, където все още имаше оцелял слой мухъл.

   Закривеният ú, несигурен нокът надраска зигзагообразно:

  Вълк последен е този.

  Шаро, дръж! Овцú, да вървим!¹

  Новоизлюпената поетеса спря. Нокътят ú се пързаляше и не оставяше следа над редовете, а тя не знаеше как да сложи ударение с плюнка. Проблемът беше сериозен.

  „Защото, виждате ли, ще си помислят, че съм неграмотна и нямам чувство за ритъм. При дядо Вазов е όвци², ама там е заради римата. Ще оставя ударението за по-късно.“

  Тя драска още няколко минути, после се отблъсна от стената, за да разгледа по-добре творението си и промърмори:

  – Хм, Вергилий пишеше от раз, без да редактира. Каквото го могат слугите, могат го и господарите. И аз трябва да се науча!

  Тя прочете още веднъж цялата творба, не намери в нея недостатък и притихна удовлетворена.

  – Ъ-хъм! – прокашля се някъде от ъгъла тънък, писклив гласец и Мишелъв измъкна закръгленото си туловище от дупката в стената.

  – Уважаема господарке! – започна натруфено той, но се запъна при тази пищна церемониалност, притича до зяпналата Персефина, подскочи досами ухото ú и загъгни на обичайния си жаргон:

  – Скивай, маце, с’я! Стига си драскотила по тъпата стена, ами ч’ай да ти светна к’ва е хавата в пандиза…

  Персефина откъсна любовен поглед от творението си и изгледа учудено дебеличкия плъх, облечен в кукленска  униформа на наполеонов гренадир – тъмносиньо палто с червени еполети и бели ревери, тъмносини панталони и миниатюрна шапка, имитация на меча кожа.

  – Ти пък откъде се взе, микроб такъв? А, да – мишият народ на Жар-кон! Съвсем бях забравила за вас! Мога ли да знам в какво си облечен? Да не е случайно една от дрехите на моя Динокен?

  – Да, толкова сме ситни, че даже не ни скиват! Що да си напрягаш чутурата да ни помниш? – каза обидено мишокът. – А ние сме от славния род на Жар-кон. Като има Жар птици, що да няма Жар коне, а? Нищо, че сме мишки. И аз съм мишка, ама лъвска, щото…

  – Слушай, плъх! Не ми губи времето да ти слушам родословието, и без туй виждам, че си един обикновен мародер, крадец на дрехи!

  – Парцалките ти ги хвърли на боклука, помниш ли? След като съблече горкия Кени дибидюс, отвори му кратуната и му подстрига израстъците. А мама Тара Зло-бара де Бил кибичеше отстрани и пръста не си мръдна, само куфееше, щот’ си била много яка и така се ставало патронка на Хадес. Айде да не си вадим с’я кирливите ризи!

  – Ама какво става тук? Какви са тия непрекъснати разговори за дрехи, да не сме в шивашко ателие или на някакъв благотворителен търг в помощ на бедните? Казвай бързо за каква хава става въпрос или ще заповядам… – Персефина млъкна, защото осъзна, че вече на никого и нищо не може да заповяда.

  – Виж с’я к’во, маце! – каза хитрият Мишелъв, отлично разбрал затруднението на бившата си господарка. – Знам, че ти се ще да ми фраснеш два тупаника по китарата, ама вече не важиш! Затуй, по-кротко! Ония там, горе – той посочи оплютия от мухите це-це таван, над който се помещаваха бившите покои на венценосната, – решиха най-после да ни разкарат от тая воняща дупка, та дойдохме да си ометем партакешите. Изнасяме се от бахъра³.  Вергилий удáри едно рамо. Вече ще живеем под казана в Тронната зала. Малко припек и за нашего брата. И даже ми дадоха една лъскава джаджа, викат му жартЕра.

  Мишелъв  си вдигна крачола  и показа металното обръче под коляното си.

  – От ония лентички е, дет’ връзват с тях торбичките за хляб, ама  позлатена! И си имам собствени покои под казана. Близо до кабинета с библиотеката. С ей толкова книги за четене и ядене! – Мишокът пак подскочи, показвайки колко са книгите. – Също като в клипа на оная фръцла с пианото. Ние с мойта булка винаги сме си мечтали да имаме салон с библиотека. А ти къде ни беше завряла? В другия клип, при Мадонната.  Язък, че е с две „н“, пукната книга няма! Пълна прецаквация!

  Персефина само изсумтя, но не каза нищо.

  – Обаче – Мишелъв снижи тон и се огледа, – от мъжа на дъщерята на братовчеда на девера ми чух, че ония, вятърничавите призраци от шайката на Емпуза, си падали малко баровци и прахосници. Уж все по алъш-вериша движели, ама им излизали криви сметките. Щели да преустройват „Гнездото“. А мангизи отде, не се знае. И можело да се окажат на червено. Тъй че туй, тяхното положение, е малко разкрачено, чаткаш ли? А аз имам една информацийка, дет’ струва цяло състояние, ама се чудя с кого да я трампя. В случай на смяна на караула, де! Щото на някои хора не може да се разчита…

  Мишелъв погледна очаквателно към Персефина.

  – Кажи я на мен, дребен! Обещавам да не ти кълцам зелката, да не ти чоря дрехите, да не ти удрям сто камшика по някои части и да не ти правя супата от царевица на компот от дренки.

  – И ще ни оставиш под казана до библиотеката?

  – Дадено!

  Мишелъв хвърли тайнствен поглед към цепнатината в пода, която едва се различаваше в сумрака на тъмницата, подскочи към наострилата уши Персефина и прошепна съзаклятнически:

  – Хавата, значи, е такава…

    /Следва/

https://www.youtube.com/watch?v=GSLSwwkLRW0

https://www.youtube.com/watch?v=Nvrtau72PA0&list=RDNvrtau72PA0&start_radio=1

https://www.youtube.com/watch?v=GgDxv0Qg_Rg

1. По „Интернационала“.  

2. „Идат като тигри, бягат като όвци“ – от „Опълченците на Шипка“ на Иван Вазов.

3. бахър /тур./ – студ.

Бележки на редактора – ЦИК-личния атрактор:

Атрактор – геометрична структура, характеризираща поведението във фазовото пространство в продължение на дълго време. Биват точкови, циклични, тороидални и странни. 

Фазово пространство – абстрактно пространство, чиито координати представят степента на свобода на системата.

Точков атрактор – най-простият тип. Друг пример е махалото при наличие на триене. То винаги се стреми към състояние на покой, т.е. към точка.

Цикличният атрактор има вид на затворена крива линия. Характеризира се със стремеж първо към едни състояние, после към друго. Примери са цикълът сън-бодърстване при човека, биенето на сърцето, движението на цените на пазара и др.

Тороидалният атрактор представлява сложна циркулация, която се повтаря, докато се движи напред. Графично изглежда като геврек, автомобилна гума (тор). Пример е вариацията в популациите на насекоми и жаби.

Странният атрактор е най-сложният. Най-важната му характеристика е чувствителността му към началните условия („ефекта на пеперудата“).

                                                                               Източник: Уикипедия.

Бележка на Критика /дяволоид/: Този ЦИК-личен атрактор редактор да не би да си има лична Избирателна комисия?

Бележка на Критика /ангел/: Не, при него има само две положения – „да“ и „не“, черно и бяло, добро и зло. И съответно избор. Понеже…

Бележки на редактора – ЦИК-личния атрактор: Господа, ако не сте забелязали, все още сме под чертата. Не се разпростирайте много!

Бележка на Критика /дяволоид/: Ами обадú се на Мирабела, да ни измъкне от тук. Топло ми е и чувствам, че се задушавам!

Бележка на Критика /ангел/: Нали все се хвалеше колко горещо и прекрасно е на вашите Светове Под нулата. Сърбай си сега попарата!

Бележка на Критика /дяволоид/: Но това е дискриминация! Настоявам да бъдем надлежно и равноправно изнесени в текста! Нали вече сме в друг раздел?

Бележка на Критика /ангел/: Щом ти е горещо и се задушаваш, си съмнителен. Направи си Пи Си Ар тест! Само гледай после да не се окажеш при Пи-Си в тъмницата – Над чертата и Под карантина.

Бележка на Критика /дяволоид/: А Пи-Си си е изпуснала някъде Ар-а…

Бележка на Критика /ангел/: Или е отпрашил при АРхеоптерикса или е при МатадоР-р-ра. Горкичката, дори и буквите бягат от нея!

Бележка на Критика /дяволоид/: Не е избягал Ар-ът ú, там си е, само че се е преместил! Не е в края, мръднал е между Пи-то и Си-то, обаче при нея те са Пе и Се.

Бележка на Критика /ангел/: Стана нещо като Псе, май. Пе-се-ар.

Бележка на Критика /дяволоид/: По-скоро Писоар. Ха-ха! А Ар-ът, май не е Ар, а Ер, обаче дали е малък или голям…

Бележки на редактора – ЦИК-личния атрактор: Господа, ама наистина прекалявате!

Двамата Критици: Добре де, млъкваме!

Бележка на Критика /дяволоид/: Само един последен въпрос: Къде, по дяволоидите, е цялото стихотворение на Персефина?

Бележки на редактора – ЦИК-личния атрактор: А?