Когато се намериха на другия край, арабинът я запозна с Алтафина, а Надя впечатлена от свободолюбивото животно, съвсем забрави да се пази от светлината на крушката. Насим изглеждаше горд, галеше и потупваше изплашената кобила в обора, обясняваше на Надя за нейната порода, докато момичето го наблюдаваше отстрани. Беше я попитал за болестта ѝ и от колко време не е излизала, но я досрамя да каже, защото се стараеше да изглежда голяма в очите му, а не да я смята за малка болнава странница. Затова се похвали, че е изчела всички книги в домашната библиотека на баща си. Спомена му също, че доскоро е имала канарче, но го е пуснала, защото не можела повече да го гледа как се мъчи в кафеза. Насим я слушаше, докато галеше Алтафина, после изведнъж воден от някакъв импулс, остави коня, повеждайки за ръка Надя. Те тръгнаха към къщата. Беше решил да предложи на Найдена чай, или сладолед, когато гласът ѝ нарони въздуха.
- Така ли обяздваш самотата си?
Насим се учуди. Той не очакваше подобен въпрос.
- ...