Чаша горещо кафе сутрешно пареше пред мене въздуха. Горчивината от него се все още спотайваше, докато разглеждах с интерес старото списание Хиперион и блъсках зениците си в Ъ-то на края на почти всяка дума и стария символ за Я/Е. Аман от граматики, напрегнато мислех си, труден да правят живота на драгий читателя! Защо им е, брате, тъй да пишат? Респектиращо изглежда, да се не лъжеме, бие си на кой е по- по- най, любимото ми у българско. Замислих се, подпрял лакът на масата. Ще да са били бая умни хората преди сто години, с толкоз измислени знаци да пишат, че им избоде очите! Зигфридъ. Верленъ. Ако се помъчи човека да прочете нещо за Бодлер, то ще му паднат очилата: ШарлЪ БодлерЪ. На френски по-лесно е изписано, Бауделайр!
Тъй де, мъча се аз и тайно тук-там шпионстват ми очите. Две дами седнаха баш до мене в кафенето дето скоро ще го затворят (сигурно) и се весело усмихваха. Помпозно са се накичили с мартеници, чак завидях. Отде толкоз приятели, момичета? Смеят се нещо.
БодлерЪ.
Дамите. ...