Да направим обир (на кварталната бакалия)
Чаша горещо кафе сутрешно пареше пред мене въздуха. Горчивината от него се все още спотайваше, докато разглеждах с интерес старото списание Хиперион и блъсках зениците си в Ъ-то на края на почти всяка дума и стария символ за Я/Е. Аман от граматики, напрегнато мислех си, труден да правят живота на драгий читателя! Защо им е, брате, тъй да пишат? Респектиращо изглежда, да се не лъжеме, бие си на кой е по- по- най, любимото ми у българско. Замислих се, подпрял лакът на масата. Ще да са били бая умни хората преди сто години, с толкоз измислени знаци да пишат, че им избоде очите! Зигфридъ. Верленъ. Ако се помъчи човека да прочете нещо за Бодлер, то ще му паднат очилата: ШарлЪ БодлерЪ. На френски по-лесно е изписано, Бауделайр!
Тъй де, мъча се аз и тайно тук-там шпионстват ми очите. Две дами седнаха баш до мене в кафенето дето скоро ще го затворят (сигурно) и се весело усмихваха. Помпозно са се накичили с мартеници, чак завидях. Отде толкоз приятели, момичета? Смеят се нещо.
БодлерЪ.
Дамите.
Ама, че съм и аз! БодлерЪ че ми избоде очите, а на дамите до мене мартениците че направят същото! Без очи ли да останеме, сега?
— С тия маски можем много лесно да направим обир — тъкмо гръмко казваше едната дама. Ей да знаете как бързо ми се очите обърнаха пак нататък. Шегува се, бе, ЗигфридЪ! А тя, гледам я, сериозна бие. Маската ѝ е с цветя, сгъната надве-натри аха-аха ще се цамбурне от масата долу в праха.
— Как го виждаш? — приятелката съзяклятнически я попита. Бре, не може да бъде! А лакътят на първата се до маската докосваше. Тя се облегна напреде и маската лекичко пое към ръба. Изтръпнах, горката маска, самоубийство!
— Не сме длъжни да се съобразяваме, това е демокрация, всеки прави това, което си иска!
— Аз знам също, че ако си с тъмна маска, хората ти се мръщят и те гледат накриво, а ако си със светла маска с цветя са по-учтиви. Това трябва да се използва, ако ще правим обир!
Тез двете едва ли имат двайсетгодишна възраст, за обири бръщолевят! Кво се с младите случи, отде им ги раждат такива идеи главиците?!
— Слушай, Нин, сега... в кварталния магазин има достатъчно неща за обир. Като например, вафли.
— Да ми вземете един Кит-Кат — не се сдържах аз.
Както винаги, пак се не сдържах, ей... все говоря! Двете ме изгледаха, отгоре до долу пак нагоре и пак надолу и концентрацията отиде в очите ми. Ухилих се в опит отчаян да наместя положението. Разсмяха се двете.
— Ще вземем Кит-Кат, как не! — кикотеше се едната. Нейната приятелка зачерви бузи, ама се смееше, само с уста. Очите студени зорко ме наблюдаваха през целия смях.
Върнах се аз към БодлерЪ. След малко темата на съседките по кафе се измени и затанцува из Холивуд и Оскари. Знаят те, че ги подслушвам, затова сега се спотайват. Викам си, тез двете дали ще да се забъркат в беля някаква? Как да ги спася от тая глупост?
След време станаха, събраха чантите и цигарите — излишно е на тоя етап да споменавам, че маската на цветчета е целунала праха и бацилите по земята, щото туй се подразбира от емоционалния заряд на спора за актьори — и без на мене да пускат и секунда повече очи, отлетяха от кафенето.
Ем, че, няма да се гоним, отказах се аз и разлистих Хиперион.
— Господине, знам, че одеве чухте всичко — глас ми изкара всичките Ъ-та от Хипериона, стреснат почти захвърлих си душата. Пред мене къдравата дама от преди малко, онази с погледа на съвършено завършен престъпник. Усмихнах се в отговора на шанса да ѝ налея акъл малко в главата.
— Имайте предвид, че ще си имате проблеми, ако кажете нещо.
— Айде сега — наех се — младо момиче си, виж, не се бутай с глупости. И тая криза ще мине, от мене да го знаеш, всичко минава на тоз свят, без изключения! За едни-две вафли не си струва да си тровиш душицата!
— Не става въпрос за вафли — облак черен закри лицето ѝ, така напрегната ми се видя — виждам, че май нямате много пари.
— А, не, не виждаш ти — играх на контра и размахах таблета, с който виртуално се връщах през 1922-ра година — я виж какъв Епъл си имам тука!
— Както казах. Виждам че нямате много пари — тя се не впечатли, и както тъй обичат дамските да правят, мнооого подчертано ме огледа от щръкналата коса до маратонките — ще си поделя печалбата с вас, ако се споразумеем. Не виждате ли какво се случва? Държавата не се грижи за нас! Защо ние да се грижим за държавата!
Ех, как я обичам тая тема! Един дълбок дъх си поех, ама хубаво да опне ребрата, защото темата е обширна и драга за мене, та трябва много въздух.
— Ще ти обясня за пирамидата на властта — започнах отдалеч, като същински професор — отдолу сме ние, най-дребните риби. Нагоре се качват шеф върху шеф. Още шеф върху шеф. — ръкомахах ѝ, рисувайки с ръцете си въбражаемия всевечен дом на фараони — и най-отгоре, там кацнали разни политици. Ако щеш, кацнали и мафиоти ги наречи. Ний хората, аз и ти, помниш ли къде сме? Най-отдолу. Вий искате промяна като се почне от върха на пирамидата. Махаш върха... ама то основата е вече построена. На таз основа само тоз връх ще пасне. Друг някой ще е твърде широк или твърде тесен, няма да седи добре, я, и ще падне! Та, ний сме проблемът, излиза. Ако ний построим друга основа, друг връх на пирамидата ще пасне.
Момичето с кръгли очи ме гледаше.
— Ам, все ми е тая. Аз се отказах да свалям правителство — въздъхна накрая и духна кичур от къдравата си коса.
Млада, пък се отказала. Верно?!
— Що да сваляш правителство изобщо си искала? — попитах — то се не почва отгоре, пак казвам. Ти вземи спази закона, карай с 50 км в час...
— Абсурд! — прекъсна ме — никой не кара толкоз бавно!
— Е, виждаш ли? — вдигнах вежда — те така си мислят всички и се трепят по улицата!
— И ти кво? Аз ако почна да карам бавно, правителството ще се оправи ли от само себе си?!
— Ами според моята теория, да, ама...
— Глупости — сумтеж завзе усните ѝ.
— Ох, абе ти кат не ме изчака да се доизкажа! Слушай сега... та, искам да кажа че промяната идва от нас. Ако ние спазваме правилата, капка по капка става океан, не си ли чувала!
— Както и да е. От празни философии сега нямам нужда. Искате ли или не да участвате в едно честно вземане на пари?
Ловка мисъл ми мина през акъла. Ам че да. Ето как ще им налея малко сиво вещество. Съгласих се, готов да им проповядвам за пирамидите докато ги не покръстя всичките в моя зигиверизъм. Събрахме се на една пейка – тъй се революция прави, на пейките в парка, само липсва бирата и целият свят ще да е вече справедлив!
Те се събрали три съучастници. Научих – Нина, Петя, и Светлозара бяха. Къдравата е Нина, дето ме заплашваше и си играеше на сериозно. И трите – графини, облечени с фантазия. Прелестите им скрити, за жал на очите, с широките любими дрехи на младежта. Бляскави гривни, пръстени. Бре, дали верно не бяха обрали нещо тез момичета? И един пич се мерна, ама се позакри зад едно дърво – той охраната им бил. Сигурно гаджето на някоя от тях (недай си боже и на трите!). Обсъждаха се планове, бакалия се набеляза, маски с цветя се раздадоха, кимаха се главици и всичко тъй потребно на големите душѝ. Събранието бе грандиозно. Пламенно Нина роптаеше задето я глобили че карала с 72 км в час в града. По-възмутена беше, че не я “отглобили” като им показала портмонето си. Петя, вкочанено заяви, че е възмутена от несправедливостта да не ѝ обърнат внимание всички като влезе в мола и че някой ѝ бил казал, че е грозна. Как ли трябвало туй да се нарече освен престъпление към душевността ѝ! На Светлозара проблемът бе от съвсем друго естество. Онеправдана, тя заяви, че високата култура липсвала у младите и я търсила безплодно във Фейсбук, където писала дълги постове и никой ги не четял. Аз там слушах, и аз в драмата въвлечен, кимах разбиращо и ахках и охках на подходящите места. След като се с това приключи, решиха се да минат на тежката артилерия – планирането на обира на кварталната бакалия.
Нина щяла да влезе, облечена оскъдно, с маска с цветя. Набелязали продавача, който все сортирал ябълки и портокали. Уж да го питала нещо, пък щяла докато говори той, тя да грабне някой друг плод. Петя щяла да заварди говачката на топлата кухня и да я моли за съвет за маникюр, докато Светлозара щяла да прескочи тезгяха и да заграби горещите пилета. Аз съм щял да вдигна олелия на касата, и трябвало да заграбя един вестник Труд. Що, не питайте!
Настана великия момент. Мойте мисли за пирамиди се стопиха бързо кат съзнах, малко много късно, че от жени да вземеш думата не можеш. Какво проповядване мечтаеш, Зигфрид, с три жени с маски с цветя ще правиш обир, а сега да те видим! Маската с цветята е задължителна! Затуй, да се не излагам и аз се бях лъснал с една маска с цветя. Разчисте пътя, ще обираме бакалия!
Имаше много народ в магазина. Тълпи, деца, писукаха вред с чекирането на стоки на гарата... имах предвид на касата! Чекиране – пиу пиу, децата – искам, искам, един дядо – "а ще ми дадете ли вече вестника" и отговора “ще трябва да се наредите на опашката”, абе, знаете как е. Влизам аз, с моята маска на цветя и оп, всичко живо ме зяпа. Всички очи отгоре ми, полепнали са по ризата, по дънките... аз съм се издокарал, я! С бяла риза и маска с цветя! Подозрително всичко мене зяпаше. Ам сега?
Вестник Труд! Вестник Труд! Трябваше да си проправя път и опнах една кашлица малко да се поразместят хората...
Изведнъж само БодлерЪ виждах и рязко се сепнах! Ей, пак съм се размечтал и блуждая, а кафето пред мене е изстинало! Осъзнах, че си кротко седя на масата и се мъча с българския от 20-те... две момичета тъкмо сядат до мене, смеят се. Маска на цветя оставя едната до себе си на масата. Изтръпнах. Не мож да бъде!
© Зигфрид В. Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря, SMooth! Те съмишленици могат да се намерят и на други места, но друго си е на заведение 😉
-
Те затова затварят заведенията, да не се намират съмишленици
Свежо е Зигфрид! -
Добро утро!
Петър, коментарът с емотикони също е коментар и предизвика реакция на смях у мен, тъй че!
Пепи и Акеми Йошида-сан, радвам се, че сте се подхилквали, няма лошо, полезно упражнение е! 😉
Гедеоне, прав си! 😁
Скити, благодаря, че си тук. Маските на цветя всъщност са си доста готин фешън аксесоар 😆 само се надявам аз да не си купя една наистина, че тогава става опасно хаха -
Сега и аз трябва да си купя маска на цветя
-
То пък един коментаръ...
-
Пепи май като мен само чете коментарите и се подхилква. 😁😄
-
😆🤣😆
пише се Фафли!
като си зачесат мъжете ...езиците, де, то си е за смях! -
А дано да сънуваш нещо, Пламене! Нищо, и малко чесане на езици не вреди, полезно е за мозъка 😉 моят определено сдава багажа вече, но поне поспортува малко, за което благодаря! Приятна вечер 🙂
Петър, благодаря за коментара! -
Зиг, след толкова много приказки ефектът на изненадата бележи рекордно нисък рейтинг, което предполага вплитането на друга, неочаквана ... иначе ще ни освиркат ... не обещавам , темата в момента ме подяжда в посока разяждане, ще видим дали ще сънувам нещо като Менделеев ,,, ама ... поне си почесахме езиците Приятна вечер
-
😆🤣
-
Хехе, да, Пламене! Хубави основи са! Драсни го ти ако ти дойде вдъхновение, гениален си 😁 щом можеш да проектираш компютри значи бях прав за Техническия 😆
-
Мдааа, напредваме в конструкцията Ако се разровя мога да намеря тапия, дет пише, че мога да проектирам компютри , та се сетих - за тъпоглавата основа ти предлагам да забравим техниката, а да си спомним как са управлявали публиката в киносалоните в зората на киното - имало е един разпоредител с фенерче и една дълга ... ама мноооого дълга пръчка ... бил е майстор по въртенето й по главите на скандалниците .... мисля, че положихме хубави основи
-
Силвия, благодаря ти много! Трогнат съм от думите ти! 😊
-
Пишеш прекрасно, Зиги. И се смях, и се замислих, и се развълнувах. Описания, детайли, сюжет, изобщо всичко е някак цветно и красиво. Абонирах се вече, така че чакам с нетърпение всеки нов разказ.
-
Как ще си в творческа дупка, Пламене, ти тука ми обърна главата с тоз готин коментар! Аз кат съм в творческа дупка само хъмъхъ мога да напиша (или кажа) 😅
От професора едно кратко, с твоите думи: Ам предполага се че ако основата се е формирала в конус кацва отгоре тиква. Ако основата е квадратна се мята отгоре Спондж Боб. Аморфните шефове винаги са необходими, независимо от формата. Без тях няма конструкция. За съжаление тук там в констукцията се срещат вретеновидни вертикални, кхъ-кхъм, идиоти. За такива може да се използва и някой аморфен шеф. И за всичко това трябва здрава глава и диплома от Техническия! -
Зиг, можеш да го вземеш, окастриш, фризираш, напудриш, туряй и махай смело , стилът ти е прекрасен Загложди ме мислата да го направя, ма съм в творческа дупка и най вероятно ще копая надолу ... .. Професоре, питането ми е все още актуално
-
Хехе, Пламене, закова ме, човече! Коментарът ти си е произведение само по себе си!
Fuskov, благодаря, приятел! 🙂 -
Ей, едно време имаше едни книжки "Стършел", малки с фейлетони, щеше да си един от списвачите по онова време, много е яко ...
-
Ам, чакай , професоре, заяде ме обяснението ти за пирамидата и квилине идеи ми се нахрумкаха, да предположиме, че един с най - квадратната глава (например Спондж Боб) се домъкне на върха, дали основата ще се заквадрати или закръгли ? Дали точно под него ще се наместят други кубчета или за смазка трябва да си вземат и аморфни шефове за запълване на грапавините? Дали не трябва и да има вертикални вретеновидни идиоти за провеждане надолу на мъдрите квадратни мисли? Ам ако най отгоре се дотъркаля кълбо с формата на тиква .. ? Тия долу, дали прихващат генералните директиви или имат дръзновението да се реформират във формата на конус? Хм , .. къде ли ми е чая ? .... Ако успееш да ентусиазираш маските на цветенца, давам си заявката за вестник Ретро, щот има кръстословници
-
Пламене, майстор си! 😄
-
Ам гърбосложен въз стола очепрекарвам таз писнинка и се чудя защо се мая да се напиням да словоредствам по новому тва, дет има Ъ в изобилие ам сдъвкано до едното нищо и щот средата му е в края хм .. мх .. хм .. напнахсе докато пишех чаятъ ми се вледени
-
Хехехееее, Пепи! 😂 това за шапката с коса си е гениална хрумка 😂
Пламен, усмивка в отговор! 🙂 -
-
Мъж с маска на цветя и жена с мустаци и брада - искам да го видя аз това!
😁
И що плешивите не носят шапки с коса? Нарисувана една такава, и на темето опашка може да се бодне дори! 😁
Изв, разсмях се! -
Хехе, да, малко за разведряване не може само да сме сериозни 😁 благодаря за прочита!
-
Много свежо. А пък тук при нас един гаден дъждовен ден, та от сутринта търсех нещо подобно за четене, че да ми оправи настроението.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
