Да остарееш по свой начин - втора част
Произведение от няколко части « към първа част
Гледах го как ми се усмихва нежно и си мислех:
" Знаеш ли, очите ти са с цвят на кафе!? А в ъгълчетата им сякаш има пяна. Мислиш ли, че когато остарея ще ми отиват обувки с токчета? Една жена е секси и очарователна, когато се извиси на тях. Не мислиш ли!? Краката и се превръщат в опорна точка. Дали ще успявам пак да те съблазнявам!? Искам макар и възрастна да стоя под дъжда и да стискам ръката ти! Мокра, в онази тениска на която да пише "fuck you". Ще се обичаме ли така както се обичахме преди три лета!? Там на брега. Искам да сме двама старци под звездите, заровени в пясъка. Искам да танцуваме под звуците на музиката от съседното капанче. Да се докосваме без да ни пука от младежите. Дали фантазиите ни ще ни заведът в нови светове, а думите ще са сладки и лепкави. Може би кожата ми ще е сбръчкана като мачкан лак, но ще се разтапя от допира ти по същият начин, както когато бе изпъната. Очите ми макар заобиколени от бръчици, пак ще са същите. Искам да се давиш в тях. Ще ядем сладолед във фунийки, а той ще се разтапя по лицето и ръцете ни. Ще се смеем с глас. Ще се целуваме. Искам да ме искаш всяка нощ, дори само за да ме прегърнеш. Само ако знаеш, колко още неща искам....
Но преди всичко искам да спреш да хвъркаш и хъркаш.
Превърнахме брака си в романтично философстване и комедийно житейска ситуация, без капка еротично ухание. Вечер оставям фантазиите ми да ме заведът на места и ситуации които ме карат да се чувствам жива, а на сутринта ме е срам да си ги спомня. Чудя се ,дали ако ти сложа стъклен памук в слиповете, ще подскочиш и ще се събудиш най-после. Ей, аз съм жена и съм жива! Имам желания, фантазии, нужда от любов и ласка. Все се извиняваш с работата и умората. Друг път детето пречи. Разбира се и приличието. Кога станахме толкова прилични!? Кариера, дом, дете... Изгубихме се някъде по пътя. Облечени в снобските си дрехи, скрити зад благоприличието. Искам да съм неприлична! Сега и когато остарея. Когато отидем на кино, не да ядеш пуканки и да смучеш кола, да потъваш в приличието си, а да се раздвояваш между филма и мен. Да пуснеш ръка по бедрото ми, за да ме полазят тръпките на желанието. Да ме целунеш по ухото и да се спуснеш по шията. Да спреш дъха ми. Нищо, че пълният господин зад нас ще псува и ще се дразни, че не вижда екрана. Той просто ще завижда на неприличието ни.
Ах, как обичам да го дразня! Сякаш дресирам слон. Да, точно слон като в цирка. Още докато са малки им слагат дебели вериги хванати за кол. Те се дърпат и противят, но с времето разбират, че е невъзможно да избягат. След това просто свикват и се отказват от борбата.
Казват, че никой не е умрял с един чифт обувки. Дали не е време да пробвам някой нов чифт!? А дали да не му изпера любимата ризата на деветдесет градуса!? Може пък и да се ядоса!
© Росица Димова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря ви, Пепи, Младен, Руми, Петър, Иржи, Ирка, Мария! Напоследък нямам много време, да чета и пиша, но истински се радвам да ви видя тук! ❤🍀
-
Как ме размисли, Роси, ама то това е хубаво, не го приемай за лошо!😃 И защо ли започнах да се сравнявам, като всеки се е със собствен аршин
-
Благоприличието е грях! Не може цял живот да се живее в такъв. Лирическата да се заема веднага!🤗
-
Като чета разказите ти, Роси, и мисля- каква постна манджа съм забъркала аз с моите "тръпки"!....Вярно, приели сме, че всичко описано касае "лирически" герои, но от позиция на моето време, което описвам и мястото на "действието"-
една тиха провинция... се успокоявам. Твоите описания са по...вълнуващи! Адмирации!! -
Ами привилегия е да остарееш и да има кой да ти похърква нощем,.. е, ако има и успешен опит за припомняне на младите години,... ще стане велико... Нещата от живота, Роси
-
Роси, поздравявам те! Четях и се усмихвах. В Варна има на крайбрежната едно място с горещ термален извор. Заградено е като басейнче- казват му гьола. С две мои приятелки се разхождахме и се поспряхме покрай него. Едната казва: виж колко хора се топят вътре, а другата и контрира- маниги тез старчьоци.....Аз допълвам, старчоци, а ние на колко сме? И трите сме по на 70 год. Втората веднага се обади: поне не изглеждаме като тях! Старостта не е порок само можеш да станеш за смях!
-
Инерцията е смърт и за живота и за любовта. Най-трагичното е, че преобладаващата част от хората искат да живеят по инерция. Сякаш тя им създава своеобразен уют. И така пропускат, както живота, така и любовта.
Поздравление и за втората част! -
Жена на възраст и на токчета - трябва си млада здрава мъжка ръка да я крепи!
-
Гедеон, засрамих се! Ами пусти мераци, много обичам сладко! 😃
-
Благодаря, Flavia Fiore (Ф Ф)! 🙂🍀❤
Зиги, аз като теб също много разъждавам. Моите бели гуменки и къси панталонки хвърлят в ужас майка ми и благоприличните комшийки. Но аз съм си аз и кварталният " Фейсбук" няма как да ме промени. Много харесвам възрастна двойка хванати за ръце, някак си ми вдъхва оптимизъм, че старостта не означава край, а може би ново начало. Благодаря ти!🍀❤
Жени, обувките са ми болна тема. Дойдох си в България с осем чифта и пак се заглеждам във витрините. 😃 А за другия смисъл, зависи от обувките, да не започнат прекалено да те стягат.😊Благодаря ти!🍀❤
Ивита, винаги ми е хубаво когато получа твой коментар. В едно семейство има винаги много и разнообразни емоции. Понякога си мислиш, че не можеш да го търпиш, а друг път при самата мисъл да го загубиш се ужасяваш. Животът в него е като море - бурно или спокойно. Или се учиш да плуваш в него или се давиш. Благодаря ти!🙂🍀❤ -
Хубав разказ, Роска.
Напомни ми за онази мисъл, че някои хора остаряват като катедрали, други като...( мисля, че всички знаят продължението)...
Не смятам, че „какво ще кажат хората” е достатъчно условие човек да обезличи себе си. Независимо от възрастта.
А остаряването с любимия човек до себе си, при условие, че цял един живот сте гледали в една посока и сте „орали” заедно нивата на битието, любувайки се на изгревите....това е много повече от това как ни възприемат околните...☺
Поздрав!💗 -
Обувките... едно от "хапчетата" против депресия
Отнася се включително и за мен това Чудесна си, Роси! -
Охо, супер е, Роси! Сега разсъждавам над това че остаряването и “благоприличието” са две различни неща. Радостта от живота не може да бъде жертвана за сметка на благоприличието или това да се правим на “възрастни”. Ама аз съм си такъв, не че съм много стар ама примерно, още преди години като бях на към 25 (някъде) баща ми ме попита кога ще започна да нося по-официални обувки че все с маратонки се разкарвах, дразнеше го, искаше да съм “сериозен с кожени обувки” предполагам, пък аз не щях, все тая, спря да ме пита в един момент щото видя че не може да се отърве от маратонките ми (или нежеланието ми да се включа в играта на възрастни) 🤣😅 все си мисля, че да си възрастен не би трябвало да означава да си със сериозно намусена физиономия, все едно цял свят зависи от тебе. Ама туй са си мои размисли, радвам се като видя “живи” възрастни хора, весели и обичащи, без превземки и снобизъм. Хихи, всеки случай, исках да кажа, че много ме кефи идеята ви с Плам и нямам търпение за продължението.
-
Много ми хареса, Роси ☺️
-
Така е, Пепи! Късметлии са които остареят. Но има млади, които отдавна са остарели.🙂
Да, Таня! Мислим с jonnnn (Пламен) , да пробваме да пресъздадем две различни гледни точки. Благодаря ти!🙂 -
Хубав разказ!
Ще има ли продължение? -
Най-важното е да остарееш. Тия размисли са "Нероден Петко". Защото старостта е бонус. И второто житейско условие е що годе здрав.
Всичко останало е суета. -
Тази втора част исках да е продължение на разказа на jonnnn (Пламен) " Да остарееш млад" . За съжаление не можах да я свържа вчера към него и я пуснах така. Искаме да ви представим размисли, фантазии, мечти, радости, разочарования и малко семейни войни." Да остарееш по свой начин" или "Да остарееш млад" две различни гледни точки в едно цяло.
https://otkrovenia.com/bg/proza/ostaryavame-bavno-2
Миночка, благодаря! Ежедневието и амбициите убиват детското и любовта. Забравяме да се насладим на живота. -
Роси, четях и си мислех, колко малко му трябва на човек, за да е щастлив, но това изкуствено благоприличие, прави сух и неприятен живота ни.Изпълнени сме само със желания, а сбъдването само мислено.Много ми хареса!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
