Да остарееш по свой начин - втора част
Multi-part work to contents
Гледах го как ми се усмихва нежно и си мислех:
" Знаеш ли, очите ти са с цвят на кафе!? А в ъгълчетата им сякаш има пяна. Мислиш ли, че когато остарея ще ми отиват обувки с токчета? Една жена е секси и очарователна, когато се извиси на тях. Не мислиш ли!? Краката и се превръщат в опорна точка. Дали ще успявам пак да те съблазнявам!? Искам макар и възрастна да стоя под дъжда и да стискам ръката ти! Мокра, в онази тениска на която да пише "fuck you". Ще се обичаме ли така както се обичахме преди три лета!? Там на брега. Искам да сме двама старци под звездите, заровени в пясъка. Искам да танцуваме под звуците на музиката от съседното капанче. Да се докосваме без да ни пука от младежите. Дали фантазиите ни ще ни заведът в нови светове, а думите ще са сладки и лепкави. Може би кожата ми ще е сбръчкана като мачкан лак, но ще се разтапя от допира ти по същият начин, както когато бе изпъната. Очите ми макар заобиколени от бръчици, пак ще са същите. Искам да се давиш в тях. Ще ядем сладолед във фунийки, а той ще се разтапя по лицето и ръцете ни. Ще се смеем с глас. Ще се целуваме. Искам да ме искаш всяка нощ, дори само за да ме прегърнеш. Само ако знаеш, колко още неща искам....
Но преди всичко искам да спреш да хвъркаш и хъркаш.
Превърнахме брака си в романтично философстване и комедийно житейска ситуация, без капка еротично ухание. Вечер оставям фантазиите ми да ме заведът на места и ситуации които ме карат да се чувствам жива, а на сутринта ме е срам да си ги спомня. Чудя се ,дали ако ти сложа стъклен памук в слиповете, ще подскочиш и ще се събудиш най-после. Ей, аз съм жена и съм жива! Имам желания, фантазии, нужда от любов и ласка. Все се извиняваш с работата и умората. Друг път детето пречи. Разбира се и приличието. Кога станахме толкова прилични!? Кариера, дом, дете... Изгубихме се някъде по пътя. Облечени в снобските си дрехи, скрити зад благоприличието. Искам да съм неприлична! Сега и когато остарея. Когато отидем на кино, не да ядеш пуканки и да смучеш кола, да потъваш в приличието си, а да се раздвояваш между филма и мен. Да пуснеш ръка по бедрото ми, за да ме полазят тръпките на желанието. Да ме целунеш по ухото и да се спуснеш по шията. Да спреш дъха ми. Нищо, че пълният господин зад нас ще псува и ще се дразни, че не вижда екрана. Той просто ще завижда на неприличието ни.
Ах, как обичам да го дразня! Сякаш дресирам слон. Да, точно слон като в цирка. Още докато са малки им слагат дебели вериги хванати за кол. Те се дърпат и противят, но с времето разбират, че е невъзможно да избягат. След това просто свикват и се отказват от борбата.
Казват, че никой не е умрял с един чифт обувки. Дали не е време да пробвам някой нов чифт!? А дали да не му изпера любимата ризата на деветдесет градуса!? Може пък и да се ядоса!
© Росица Димова All rights reserved.
