Да си я виждал? (По темата на конкурса, но късно)
За изгубената свобода ли? Ееех, то аз да я намеря пък после... После няма начин да я изгубя отново. Няма начин казвам ти!
Че може ли да си изгубиш свободата бе човек? То е най-сладкото нещо на този свят... Или не е. Най-сладкото май е захарта. Или меда. Направо от кацата.
Тази голямата нали я знаеш. Тази дето цяло село я пълни а ти си се уредил пазач, и когато всички са на работа ти отваряш капака и почваш да пробваш да не се е развалил медецът. Ееех колко сладко!
За какво говорехме? Ааа, спомних си. За свободата и нейната сладост. Не е по-сладка тя от меда. Особенно от чуждият мед на аванта. Не е сладка.
Свободата даже нагарча струва ми се. Никой не обича свободните хора и все иска да им стъжни живота. В момента, в който се опиташ да се освободиш, поемеш си малко въздух и хоп, някой те дръпва за краката обратно в зандана.
Поглеждаш – ми то най-близките ти. Те първи усещат свободните щения на твоят дух, и първи са призвани да те вкарат в правият път.
Че как тъй ще правиш каквото си искаш? Че как тъй ще искаш не това, което трабва да искаш?!?
Ако тях не ги послушаш не си мисли, че си се освободил. Има приятели, познати и общество. Има морал, религия, прaво и закон. И всичко това го има за да не намери някой свободата, а ако случайно се натъкне на нея да не вземе да се подлъже и да я задържи.
Каква ще стане тя ако вземе всеки да стане свободен? Ще ходи където си иска, ще взима каквото му хареса без разрешение, ще обича който си иска и като го разлюби няма да го обича вече. Ще работи само с желание и ще си почива когато е уморен. Няма да изпитва никакви мъки на съвестта. То и съвестта няма да е дума която има някакъв смисъл за него.
Ужасно е и само един човек да намери свободата. А ако вземат, че я намерят всички? Ще се разпадне обществото, ще се върнем в каменната ера, ще живеем като животните представяш ли си?
Ще сме щастливи винаги и нещастни само по изключение. Ти можеш ли да си го представиш това нещо за мене? Искаш ли го за мене? Не за себе си. За мене искаш ли го? Ще ми позволиш ли някога да бъда щастлив? От сърце, издълбоко да се зарадваш, че аз съм щастлив и свободен? А?
Тук някъде изгубих една свобода. Да си я виждал, Приятелю?
© Немо Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Ех, Немо! Свободата май наистина изчезна, както изчезва природата и ние самите. Бавно се превръщаме в роботи и зависими от обстоятелствата и най-вече от материалните облаги. Жалко, нали?
-
От все сърце пожелавам...
-
Няма абсолютна свобода. И все пак свобода има. Тя е усещане. Свързана е със себеизразяване, с морала, с откровеността. Поздрав, Виктор! Хареса ми.
П.П. "УжасТно" - поправи грешчицата. -
Немо, улучил си точно десятката. Поразително, сякаш си написал моите мисли, да се неначудиш - как тъй и на двама ни се иска свобода!!!!!
-
Хареса ми разказа. Не знаех за този конкурс. Свобода има вляво, има я вдясно. Ако станеш, ще видиш, че я има под тебе. Ако имаш свободата да станеш, разбира се. А който, подгънал коляно пред парите, може да става, може и да въстава. Свободата е въстание срещу себе си. Опит за морал е. Не се губи - тя е нематериална като щастието, прелива от пусто в празно, докато не намери ново вместилище, нов свят, там да поникне. Браво на автора.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
