14.01.2021 г., 23:11 ч.

 Децата на Зегандария (Глава Първа: Стари приятели) 

  Проза
507 0 0
Произведение от няколко части
15 мин за четене
СТАРИ ПРИЯТЕЛИ
“Има граница, докъдето приятелството може да ни даде прошка.”
Хилон
Всеки се надява детето му да го надмине по добри дела. Дори и да бъде пример за подражание. Но това не винаги е така. Не бяха минали повече от деветнадесет години по зегандарианското летоброене, когато някой напълно осъзна какво всъщност се случваше. Много деца не можеха да се събудят от своя кибернетичен сън. Дори и не искаха. “Спасете децата!” – бяха призивите, но това не беше достатъчно. Поражението вече отдавна беше нанесено и щетите нямаше да се поправят толкова лесно. Твърде трудно беше да се повярва, че тези субекти, отлично възпитани от родителите си, ще тръгнат по този път. Някъде в собственото си изкривено съзнание, те не отразяваха правилно реалността. Много от тях дори и не искаха да порастват. Войната за Ау Кактир и Втората преселническа вълна от Себур Наг на оцелелите приключенци бяха просто като капка в морето. Твърде мимолетно събитие, което между впрочем нямаше как да не бъде отбелязано ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

» следваща част...

© Атанас Маринов Всички права запазени

Предложения
: ??:??