1.11.2007 г., 10:09 ч.

Денят на будителите 

  Проза » Разкази
1242 0 0
2 мин за четене

Стоя си вчера на спирката на автобус №73, горе до Нов Български университет. Стоя - вече (час - по една песен) 40 минути. Отсреща преди 15 минути тържествено минаха два, един след друг, в противоположната посока. Стоя и си казвам: Не, няма да се кача на маршрутка! Ей я №29!... Не! Няма! Ще дойде 73, щото трябва да сляза на Красно село да си взема хонорара от един превод! Сега пък 27 минава! Ето и 48... На спирката се събраха бая народ. Чакаме... Звъни ми телефонът:

- Здравей! Майката на Велина ти се обажда! Нели, как си?

- Ами... чакам един автобус! - отговарям лаконично.

- Нели, в петък децата започват училище! Госпожа Манова се обади! От осем без десет ще имат математика и български, да си носят по една тетрадка!

- Добре, Дани! Благодаря ти!

Звъня на майката на Лили, и се уговорихме за днес, първи ноември, да се видим - като след лятна ваканция. Само че тази беше есенна - неочаквана, наложена. Щото с комунисти на власт - така се живее. Трудно, примиренчески. Добре, че учителите малко ги емнаха, колкото и изнервящо да беше - и за тях, и за нас. А май и още ще стачкуват.

Звъннах и на майката на Габи. Тя направо ни покани днес след два часа на гости у тях. Таман да видим в какво живее. В тия новите блокове - на Барбуков и сие. Саморазпадал се. Нерви не им останали да се разправят с туй, модерното строителство. Апартамента им се полагал, щото преди това имали къща на старото място. Сега, от няколко години са две-три семейства в цялата кооперация. Няма желаещи да се нанасят.

Продължавам да чакам автобуса. Вече бях решила да се кача на маршрутка. Щото ставаше 12 и 40 ч. Но пак се спрях. Ако сега не мина през офиса на преводаческата агенция - кой знае кога. О, ето ги! Идват! Два се водят! Натоварваме се всички чакащи. Автобусът запъпли. На светофара на Красно село замря. Е, тук вече си останахме! Звъннаха ми от преводаческата агенция - да ми благодарят за експедитивността на превода. Да - миналата нощ до четири и половина сутринта я мъдрих тази епикриза. И сега се прозявам на всеки три минути. Казах им, че когато автобусът премине препятствието "светофар Красно село" ще съм при тях.

При тях съм. Взех си парите. Шефа на фирмата, половин час ми обясняваше каква е ползата от редовността на документите в България. И накря казва: "Извинете ме, но съм много зает, ще ви оставя вече". А аз бързах повече от него и бях трижди по-заета, и закъснявах за офиса.

Имахме съвещание, после още задачки. Вечерта се прибрах преко сили, много уморена. Сготвих. През цялото време си представях днешния ден, за да се поддържам будна. За Деня на будителите. Не сме на работа. Сещам се за Вазовото "Пиянство на един народ" - хем лудост, хем смелост, хем осъзнаване на това "а бе, ние бели хора ли сме, или лукови глави?" За правата на човека, на гражданина. За правата на учителя, на лекаря, на родителя... Важно е, човек да бъде нащрек, да се пробужда и да търси правата си!

На всички будители, честит празник! Да си спомним нашите будители - писатели, поети, нашите учители! Да бъдем будни и смели в гражданската си позиция!

 

 

© Нели Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??