Стоя си вчера на спирката на автобус №73, горе до Нов Български университет. Стоя - вече (час - по една песен) 40 минути. Отсреща преди 15 минути тържествено минаха два, един след друг, в противоположната посока. Стоя и си казвам: Не, няма да се кача на маршрутка! Ей я №29!... Не! Няма! Ще дойде 73, щото трябва да сляза на Красно село да си взема хонорара от един превод! Сега пък 27 минава! Ето и 48... На спирката се събраха бая народ. Чакаме... Звъни ми телефонът:
- Здравей! Майката на Велина ти се обажда! Нели, как си?
- Ами... чакам един автобус! - отговарям лаконично.
- Нели, в петък децата започват училище! Госпожа Манова се обади! От осем без десет ще имат математика и български, да си носят по една тетрадка!
- Добре, Дани! Благодаря ти!
Звъня на майката на Лили, и се уговорихме за днес, първи ноември, да се видим - като след лятна ваканция. Само че тази беше есенна - неочаквана, наложена. Щото с комунисти на власт - така се живее. Трудно, примиренчески. Добре, че учителите малко ...