Диалози с Писателката X
Бях забравил как се заспива.
Лежах на канапето в дома на Писателката вече цяла седмица, без да затварям очи. Не можех да правя нищо друго, освен да съживявам спомените за всяка нещастна любов, която бях изживял. Най-болезнени бяха тези, свързани с последната – беше ме напуснала без да разбера, че вече не ме обича. Без знак, че сме започнали да се отдалечаваме.
Но Писателката не искаше да чуе и дума за това защо ме бяха напуснали. Казваше, че причините прекалено усложняват живота й. Тя се интересуваше само от фактите – а аз бях един досаден меланхоличен, вегетиращ на канапето й факт. Дори котката й ме отбягваше.
Затова реши да ми помогне и ме доведе тук.
Отново лежах, но по корем и слънчевите лъчи играеха по гърба ми на морски шах, печелеха, губеха и се боричкаха.
А по гърба на Писателката рисуваха орхидеи, гъделичкаха я и се сгушваха в косата й.
Вятърът откриваше нови пътища и завихряше хиляди кръстопътища в косата ми.
А косата на Писателката сплиташе на плитки и издухваше всички малки слънца от косата й, приличаше на златно глухарче.
Водата се изплъзваше от пръстите ми и хапеше малките ранички по тях – по-рано сутринта се бях заплел в някакъв бодлив храст.
Писателката гледаше водата с обожание, сравнимо само с това на Нарцис, но не тя, а водата се оглеждаше в очите й. Малките вълни флиртуваха с пламъците, които танцуваха в зениците й.
Достатъчно беше само да я гледам, за да почувствам как напрежението се оттича от мен. Излъчваше такова завладяващо спокойствие.
До ръката й бе оставена купа с нарове. Тя взе едно парче и го стисна, сокът се стече между пръстите й и падна във водата, превърна се в светлорозов „облак” и се разми за секунди.
Докато аз гледах какво се случва, Писателката плесна водата с ръка и ме rpмокри целият. Смя се дълго на сепнатото ми изражение.
А през това време една капка вода бе размътила главата на петънце наров сок, изсъхнало върху пръста на Писателката, и сега то се стичаше с разбито сърце по китката й. Видях го точно преди да капне върху бялата й рокля. Оформи малка розова пъпка. Цялата й рокля бе изпъстрена с такива пъпки от цветя.
Писателката обичаше да казва, че всяка щастлива любов „разцъфва” от една нещастна.
Не усетих кога съм се унесъл, но през цялото време сънувах как Писателката танцува върху моите спомени и орхидеи разцъфват под краката й.
© Ани Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Изключително красиви и засукани сравнения. Много красиво и изискано. Най ми хареса това със слънчевите лъчи, морския шах и орхидеите. При наровете малко си се пооляла, почти в буквалния смисъл
-
хубаво.. интересен поглед...
-
Интересен разказ и постройка.
-
Джийзъс, не говори за константи и променливи!! Математиката не съществува (тази вечер :D)
-
Ради, има истина в думите ти. Но поредицата не е толкова егоцентрична. Няма да кажа колко от мен е Писателката, за да не й отнема чара
Нийче, сега като го казваш, май има нещо такова. Ама нали знаеш - в едно уравнение е добре да има и константи, и променливи
-
Всъщност, имам подозрението, че тази писателка си ти самата и описваш себе си. Хубавото е, че го правиш по най-добрия начин - увлекателно и оригинално, което на 20 години е сериозно постижение.
-
... !!!
-
-
Знаеш ли, че всеки път като чета за Писателката и си я представям различна ^^ Някаква вселенска личност е :Р Него пък все еднакъв го виждам, и все увлечен от "различната" Писателка ^^
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
...
" rpмокри целият."- четвърти абзац отдолу- нагоре
...
приятно за четене
не дразни
"... красиви и засукани сравнения." има нещо вярно