Диалози с Писателката X
Бях забравил как се заспива.
Лежах на канапето в дома на Писателката вече цяла седмица, без да затварям очи. Не можех да правя нищо друго, освен да съживявам спомените за всяка нещастна любов, която бях изживял. Най-болезнени бяха тези, свързани с последната – беше ме напуснала без да разбера, че вече не ме обича. Без знак, че сме започнали да се отдалечаваме.
Но Писателката не искаше да чуе и дума за това защо ме бяха напуснали. Казваше, че причините прекалено усложняват живота й. Тя се интересуваше само от фактите – а аз бях един досаден меланхоличен, вегетиращ на канапето й факт. Дори котката й ме отбягваше.
Затова реши да ми помогне и ме доведе тук.
Отново лежах, но по корем и слънчевите лъчи играеха по гърба ми на морски шах, печелеха, губеха и се боричкаха.
А по гърба на Писателката рисуваха орхидеи, гъделичкаха я и се сгушваха в косата й.
Вятърът откриваше нови пътища и завихряше хиляди кръстопътища в косата ми.
А косата на Писателката сплиташе на плитки и издухваше всички малки слънца от косата й, приличаше на златно глухарче.
Водата се изплъзваше от пръстите ми и хапеше малките ранички по тях – по-рано сутринта се бях заплел в някакъв бодлив храст.
Писателката гледаше водата с обожание, сравнимо само с това на Нарцис, но не тя, а водата се оглеждаше в очите й. Малките вълни флиртуваха с пламъците, които танцуваха в зениците й.
Достатъчно беше само да я гледам, за да почувствам как напрежението се оттича от мен. Излъчваше такова завладяващо спокойствие.
До ръката й бе оставена купа с нарове. Тя взе едно парче и го стисна, сокът се стече между пръстите й и падна във водата, превърна се в светлорозов „облак” и се разми за секунди.
Докато аз гледах какво се случва, Писателката плесна водата с ръка и ме rpмокри целият. Смя се дълго на сепнатото ми изражение.
А през това време една капка вода бе размътила главата на петънце наров сок, изсъхнало върху пръста на Писателката, и сега то се стичаше с разбито сърце по китката й. Видях го точно преди да капне върху бялата й рокля. Оформи малка розова пъпка. Цялата й рокля бе изпъстрена с такива пъпки от цветя.
Писателката обичаше да казва, че всяка щастлива любов „разцъфва” от една нещастна.
Не усетих кога съм се унесъл, но през цялото време сънувах как Писателката танцува върху моите спомени и орхидеи разцъфват под краката й.
© Ани All rights reserved.
